ТЕКСТ 12

В една от песните на бележития поет ваиава Шрӣла Видпати откриваме следните редове:

Той сравнява материалното удоволствие, което човек извлича от обществото, приятелите и любовта, с капка вода в пустинята. За да бъде напоена пустинята, са необходими цели океани вода, каква е ползата от една капка? Живото същество е неразделна частица от Бога, а както е казано във Веднта сӯтра, Върховната Божествена Личност е нандамайо 'бхст, пълна с блаженство. Като неразделна частица от Бога, живото същество също търси абсолютно блаженство. Но абсолютно блаженство не може да се постигне независимо от Върховната Божествена Личност. Докато странства из различните форми на живот, живото същество може да изпитва известно удоволствие в това или онова тяло, но в нито едно материално тяло то не е в състояние да постигне абсолютно блаженство. Така Пураджана, живото същество, се лута из различни тела, но всички опити да се наслаждава му носят единствено разочарования. С други думи, духовната искра, обгърната от материята, не може да достави пълно удоволствие на сетивата си никъде в материалния свят. Еленът е запленен от звуците на ловджийския рог, но това удоволствие му струва живота. Рибата може да угоди на езика си, като изяде стръвта на рибаря, но тогава ще трябва да се раздели с живота си. Дори силният слон се прощава със свободата си, докато се съвкуплява с женската слоница, защото ловците веднага се възползват от това и го улавят. Във всяка форма на съществуване живото същество получава тяло, което му позволява да удовлетворява своите сетива, но никога не може да удовлетвори всичките си сетива едновременно. В човешката форма на живот душата има възможност по изкривен начин да се наслаждава с всичките си сетива, но докато се опитва да се наслаждава, минава през толкова мъки, че накрая напълно се обезсърчава. И колкото повече се опитва да задоволи сетивата си, толкова повече се оплита в мрежите на материалното съществуване.