ТЕКСТ 18
хима-нирджхара-випрумат-
кусумкара-вюн
чалат-правла-виапа-
налинӣ-таа-сампади
хима-нирджхара – от водопада, спускащ се от покритата с лед планина; випру-мат – носещ капчици вода; кусума-кара – пролет; вюн – от въздуха; чалат – като се движеше; правла – клони; виапа – дървета; налинӣ-таа – на брега на езерото, осеяно с лотоси; сампади – великолепен.
Клоните на дърветата край брега се оросяваха от капчиците вода, които пролетният вятър донасяше от водопадите, спускащи се от покритата с лед планина.
В този текст особено важно значение има думата хима-нирджхара. Водопадът символизира един от вкусовете или расите (типовете взаимоотношения). Тялото има различни предразположения (раси, вкусове). Най-висшият вкус, или тип взаимоотношения, е половият (ди-раса). ди-раса, половото желание, се усилва, когато влезе в допир с пролетния вятър, носен от Купидон. С други думи, дадената строфа е символично изображение на рӯпа, раса, гандха, шабда и спарша. Вятърът е спарша, допирът. Водопадът е раса, вкусът. Пролетният ветрец (кусумкара) е ароматът. Всички тези усещания правят живота в материалния свят много приятен и по този начин ни приковават към материалното съществуване.