ТЕКСТ 19
ннрая-мга-вртаир
анбдхе муни-вратаи
хӯта маняте пнтхо
ятра кокила-кӯджитаи
нн – различни; арая – гора; мга – животни; вртаи – с групи; анбдхе – по отношение на ненасилието; муни-вратаи – като великите мъдреци; хӯтам – като че ли приканван; маняте – мисли; пнтха – пътник; ятра – където; кокила – на кукувиците; кӯджитаи – от кукането.
В царящата атмосфера дори горските зверове, подобно на велики мъдреци, бяха станали беззлобни и кротки, затова не нападаха никого. Всичко наоколо се огласяше от кукането на кукувиците. Цялата обстановка приканваше случайния минувач да се отбие и да отпочине в тази прекрасна градина.
Мирният семеен живот със съпругата и децата е сравнен със спокойствието на гората, а децата са оприличени на кротки животни. Друг път обаче жената и децата биват наричани сваджанкхя-дасю – крадци под маската на роднини. Мъжът работи ден и нощ, за да спечели за прехраната, а накрая жена му и децата му го ограбват точно както горските разбойници нападат пътника и му обират парите. Чуруликането на домашните обаче е като кукане на кукувици, огласящо градината на семейния живот. Привлечен от тази атмосфера, мъжът, който блажено пътува из дебрите на семейното съществуване, с цената на всичко иска да остане с домашните си.