No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 20

ядччхагат татра
дадарша прамадоттамм
бхтяир дашабхир нтӣм
екаика-шата-някаи

ядччха – изведнъж, неочаквано; гатм – пристигна; татра – там; дадарша – той видя; прамад – една жена; уттамм – много красива; бхтяи – заобиколена от слуги; дашабхи – десет; нтӣм – вървеше; ека-ека – всеки един от тях; шата – на стотици; някаи – предводителите.

Ненадейно, докато бродеше из тази чудесна градина, цар Пураджана срещна една много красива жена, която безгрижно се разхождаше. Съпровождаха я десет слуги и всеки от тях бе заобиколен от стотиците си жени.

Както вече казахме, тялото е сравнено с цъфтяща градина. През юношеството у човек се пробужда половият инстинкт и тогава интелигентността, действайки според въображението, започва да търси контакти с другия пол. Младежите и девойките се стремят един към друг ако не пряко, то поне чрез интелигентността си или във въображението си. Интелигентността въздейства върху ума, а той на свой ред управлява десетте сетива. С пет от тях човек възприема информация от околния свят, а с останалите пет действа. Всяко сетиво има много желания, които чакат да бъдат изпълнени. Такова е положението на тялото и на собственика му, пураджана, който се намира вътре в него.

« Previous Next »