ТЕКСТ 31
твад-нана субхру сутра-лочана
вламби-нӣллака-внда-савтам
уннӣя ме даршая валгу-вчака
яд врӣа нбхимукха шучи-смите
тват – твоето; нанам – лице; су-бхру – с хубави вежди; су-тра – с красиви зеници; лочанам – очи; вламби – разпилени; нӣла – синкави; алака-внда – от кичури коса; савтам – обрамчено; уннӣя – като повдигнеш; ме – на мен; даршая – покажи; валгу-вчакам – с думи, услаждащи ухото; ят – чието лице; врӣа – от свян; на – не; абхимукхам – лице в лице; шучи-смите – о, девойко с пленителна усмивка.
Мила девойко, лицето ти е така омайно с тези красиви очи, прелестни вежди и разпиляна синкаво-черна коса. От устата ти се леят най-нежни звуци. Но си толкова срамежлива, че не смееш да ме погледнеш в очите. Мило момиче, моля те, усмихни се, вдигни глава и ме погледни.
Така може да говори само живо същество, пленено от нежния пол. Но това влечение е илюзия, следствие от материалната обусловеност. Когато е омагьосано от красотата на материалната енергия, живото същество изгаря от желание да се наслаждава. Точно това станало с Пураджана, който бил пленен от красотата на младата жена. Обусловеното живо същество може да бъде привлечено от лице, очи, вежди, глас и т.н. С една дума, за него всичко става изключително примамливо. Когато един мъж изпитва влечение към жена, няма никакво значение дали тя е хубава или не. На влюбения му се струва, че всичко в любимата му е прекрасно, и изпитва към нея непреодолимо влечение. Заради това влечение живото същество пада в материалния свят. В Бхагавад-гӣт (7.27) е казано:
иччх-двеа-самуттхена
двандва-мохена бхрата
сарва-бхӯтни саммоха
сарге нти парантапа
„О, потомъко на Бхарата, о, победителю на враговете, всички живи същества се раждат в заблуда, объркани от двойственостите, които възникват от желание и омраза“.
Такова състояние на съществуване се нарича авид. Противоположност на авид е истинското знание. Шрӣ Ӣшопаниад описва разликата между вид и авид, знанието и невежеството. Под властта на авид (невежеството) човек става обусловен, а с помощта на вид (знанието) постига освобождение. В тази строфа Пураджана признава, че изпитва влечение към авид. Той иска да види авид в цялостния ѝ облик, затова моли девойката да вдигне глава, за да види лицето ѝ. С други думи, Пураджана иска да види всички различни характеристики на авид, които я правят толкова притегателна.