ТЕКСТ 30
яд еа мпга-викхаитендрия
саврӣа-бхва-смита-вибхрамад-бхрув
твайопасо бхагавн мано-бхава
прабдхате 'тхнугха шобхане
ят – защото; еа – този; м – мен; апга – от погледите ти; викхаита – възбудени; индриям – чиито сетива или ум; са-врӣа – със свян; бхва – обич; смита – усмихвайки се; вибхрамат – заблуждавайки; бхрув – с вежди; тва – от тебе; упаса – пленен; бхагавн – най-могъщият; мана-бхава – Купидон; прабдхате – не ми дава покой; атха – затова; анугха – смили се; шобхане – о, прекрасна.
Когато днес ме погледна, умът ми се лиши от покой. Усмивката ти, свенлива и сладострастна, възбужда могъществото на Купидон в мене. Затова, о, прекрасна, моля те, смили се над мен.
Всеки има в себе си еротични желания и щом някоя красавица заиграе с вежди, той загубва покой. Живеещият вътре в него Купидон пронизва сърцето му със стрелата си. Така красивата жена покорява мъжа в един миг, с едно движение на своите вежди. Когато човек е обзет от сладострастие, сетивата му се стремят към най-различни видове виая, т.е. обекти, доставящи наслада: звуци, докосвания, форми, миризми и вкусове. Привлечен от тези сетивни обекти, мъжът се оказва във властта на някоя жена. Така душата става обусловена. Обусловено съществуване означава мъжът да е във властта на жена. А в материалния свят всеки без изключение е във властта или на някоя жена, или на мъж. Така, заробени едно от друго и залъгвани от м, живите същества продължават обусловеното си съществуване в материалния свят.