ТЕКСТ 54
андхв амӣ паур
нирвк-пешасктв убхау
акаватм адхипатис
тбх ти кароти ча
андхау – сляп; амӣм – сред онези; паурм – от жителите; нирвк – на име Нирвк; пешасктау – на име Пешаскт; убхау – и двамата; ака-ватм – на зрящите хора; адхипати – владетел; тбхм – с двамата; ти – ходеше; кароти – действаше; ча – и.
Сред многото жители на града имаше двама, наречени Нирвк и Пешаскт. Цар Пураджана беше владетел на зрящите хора, но за зла беда, другаруваше с тези двама слепци. Заедно с тях той ходеше нагоре-надолу и извършваше всякакви дейности.
В този текст става дума за ръцете и краката на живото същество. Краката са слепи и не говорят. Ако човек разчита само на краката си, за да го водят нанякъде, той скоро ще падне в някоя дупка или ще се блъсне в нещо. С други думи, той излага живота си на опасност, ако се оставя да го водят слепите му крака.
Краката и ръцете играят важна роля като деятелни сетива, но не могат да виждат. С други думи, по тях няма отвори. По главата има много отвори – две очи, две ноздри, две уши и уста, но надолу, по ръцете и по краката, няма отвори. Затова краката и ръцете са наречени андха, слепи. Въпреки че живото същество има много отвори по тялото си, то е принудено да действа с помощта на ръцете и дланите си. То притежава много други сетива, но когато иска да отиде някъде, да направи нещо или да пипне нещо, се налага да използва слепите си крака и ръце.