ТЕКСТ 55
са ярхй антапура-гато
виӯчӣна-саманвита
моха прасда хара в
ти джтмаджодбхавам
са – той; ярхи – когато; анта-пура – в покоите си; гата – отиваше; виӯчӣна – от ума; саманвита – придружен; мохам – илюзия; прасдам – удовлетворение; харам – щастие; в – или; ти – се наслаждаваше; дж – съпруга; тма-джа – деца; удбхавам – създадено от тях.
Понякога той се уединяваше в покоите си с един от своите главни слуги (ума), наречен Виӯчӣна. Тогава съпругата и децата му бяха за него източник на илюзия, удовлетворение и на щастие.
Според Ведите душата се намира в сърцето. Хдй аям тм пратихита – душата се намира в сърцето. Но когато е обусловена от материята, душата е забулена от трите материални гуи – добро, страст и невежество, – които въздействат върху сърцето. Например, когато е под влияние на доброто, човек е щастлив; когато е под влияние на страстта, постига удоволствие чрез сетивното наслаждение; а когато е под влияние на невежеството, се чувства объркан. Това са дейности на ума, протичащи на равнището на мисленето, усещането и желаенето.
Когато живото същество е заобиколено от съпруга, деца и дом, то действа на ментално равнище. Понякога е щастливо и удовлетворено, друг път е недоволно и объркано. Състоянието на обърканост се нарича моха, илюзия. Под илюзията, създавана от идеята за общество, приятелство, любов, национална идентичност и семейни традиции живото същество си мисли, че тези неща го закрилят. То не знае, че след смъртта неминуемо ще попадне в ръцете на непобедимата материална природа, която в зависимост от дейностите му в настоящето ще го принуди да се въплъти в определен вид тяло. И това тяло може дори да не е човешко. Следователно чувството на сигурност, което живото същество изпитва, окръжено от общество, приятели и семейство, е просто илюзия. Всички живи същества, затворени в различни материални тела, са във властта на илюзията, създавана от сегашните им дейности в търсене на сетивни наслади. Така те забравят истинския си дълг – да се върнат вкъщи, обратно при Бога.
Който няма Ка съзнание, е във властта на илюзията. Привидното щастие и удоволствие, изпитвани от материални неща, също са илюзорни. Нито обществото, нито приятелството и любовта, нито нещо друго може да спаси човека от натиска на външната енергия – от раждането, смъртта, болестите и старостта. Невероятно трудно е да бъде изтръгнато дори едно-единствено живо същество от тази илюзия. Затова Бог Ка казва в Бхагавад-гӣт (7.14):
даивӣ хй е гуамайӣ
мама м дуратя
мм ева йе прападянте
мм ет таранти те
„Тази моя божествена енергия, състояща се от трите гун̣и на материалната природа, се преодолява трудно. Но тези, които ми се отдадат, лесно ще я превъзмогнат“. С други думи, докато не се предаде напълно в лотосовите нозе на Ка, човек не може да се освободи от властта на трите гуи на материалната природа.