ТЕКСТ 9

Тук великият мъдрец Нрада Муни сменя темата на разговора и започва да разказва историята на цар Пураджана. Всъщност това е историята на самия цар Прчӣнабархиат, но представена по друг начин. С други думи, разказът за цар Пураджана е една алегория. Думата пура-джана значи „този, който се наслаждава, въплътен в тяло“. Следващите няколко глави подробно ще разкажат как въплътеното живо същество се наслаждава в материалния свят. Хората, погълнати от материални дейности, обичат да слушат за тях, ето защо Нрада Муни започнал да разказва за цар Пураджана, който всъщност бил самият цар Прчӣнабархиат. Нрада Муни не осъдил животинските жертвоприношения открито. За разлика от него Бог Буда категорично отхвърлил всички подобни жертвени церемонии. Шрӣла Джаядева Госвмӣ пише: ниндаси ягя-видхер ахаха шрути-джтам. Думата шрути-джтам означава, че животинските жертвоприношения са препоръчани във Ведите. Ала Буда отхвърлил дори авторитета на Ведите, за да сложи край на тези жертвоприношения. Ето защо последователите на Ведите не приемат неговото учение. Тъй като той не признава авторитета на Ведите, те го смятат за агностик или атеист. Великият мъдрец Нрада не можел да подлага на съмнение авторитета на Ведите, но искал да покаже на царя, че пътят на карма-ка е рискован и труден.

В търсене на сетивно наслаждение глупавите хора тръгват по трънливия път на карма-ка. Тези, които са твърде силно привързани към сетивното наслаждение, са наричани мӯхи (негодници). Такива хора много трудно могат да разберат каква е висшата цел на живота. Когато проповядваме философията на движението за Ка съзнание, виждаме, че някои хора не изпитват към него никакъв интерес. Това е така, защото те са мӯхи, погълнати от плодоносни дейности. Упадешо хи мӯркх пракопя на шнтайе. Ако посъветваме с добро някой лош човек или глупак, той избухва и прави точно обратното на това, което му казваме, вместо да се възползва от добрия съвет. Нрада Муни прекрасно съзнавал това, ето защо решил да поучи царя, като по алегоричен начин опише целия му живот. За да носи златни или диамантени обици, човек трябва да си пробие ухото или носа. Този, който се съгласява да изтърпи болка, за да получи в замяна сетивно удоволствие, следва пътя на карма-ка, на плодоносните дейности. Ако иска да се наслаждава в бъдещето, той трябва да се подложи на лишения в настоящето. Ако иска да стане милионер и да се радва на богатства, най-напред трябва да работи ден и нощ, за да натрупа пари. Това е карма-кӣя. Хората, които са силно привързани към този път, поемат риска въпреки всичко. Нрада Муни се стремял да покаже на цар Прчӣнабархиат, че който иска да се занимава с плодоносни дела, го очакват големи трудности и изпитания. Човекът, привързан към материалните дейности, се нарича вишайӣ. Вишайӣ е този, който се наслаждава на виая, т.е. на ядене, спане, съвкупление и самозащита. Чрез историята за цар Пураджана Нрада Муни по косвен начин утвърждава, че тези четири дейности са рисковани занимания, влечащи след себе си много страдания.

Думите итихсам („история“) и пуртанам („древна“) посочват, че макар живото същество да се намира в конкретно материално тяло, историята на пребиваването му в подобни материални тела е много древна. В една от песните си Бхактивинода хкура казва: анди карама-пхале, паи' бхаврава-джале, тарибре н декхи упя – „Заради плодоносните дейности, които някога съм извършвал, сега съм във водите на материалното съществуване и не знам как да се измъкна от тях“. Всички живи същества в материалния свят изстрадват последиците от миналите си дейности, затова имат много древна история. Теориите за еволюцията, създадени от неразумни учени-материалисти, се занимават само с материалното тяло. Но това не е истинската еволюция. Истинската еволюция е пътят на живото същество, което е пураджана, „пребиваващо в тялото“. С похвата на алегорията Шрӣ Нрада Муни ще обясни тази еволюция по начин, достъпен за всеки разумен човек.