ТЕКСТ 12

Когато човек придобие нужното съзнание и приеме свята личност за духовен учител, той чува много ведически наставления във формата на философски беседи, истории, разкази за велики предани и техните отношения с Бога и т.н. По този начин умът му се освежава и той се чувства бодър като човек, който се е намазал със сандалова паста и си е сложил бижута. Бижутата може да се сравнят с познанията за религията и аза. Благодарение на този вид знание човек се откъсва от материалистичния начин на живот и започва редовно да слуша Шрӣмад Бхгаватам, Бхагавад-гӣт и други ведически произведения. Думата сдхв-алакта в тази строфа посочва, че човек трябва да съсредоточи вниманието си върху знанието, получено под формата на поучения от святи личности. Както цар Пураджана започнал да търси по-добрата си половинка, царицата, така човекът, увенчан със знание и наставления от святите личности, трябва да се опита да открие изначалното си съзнание – Ка съзнанието. Ако не е благословен с наставленията на святите личности, той не може да възвърне своето Ка съзнание. Затова Шрӣла Нароттама дса хкура казва: сдху-шстра-гуру-вкя, читтете кари аикя. Ако искаме да станем святи или да възстановим изначалното си Ка съзнание, трябва да общуваме със сдху (свята личност), шстра (автентични ведически писания) и гуру (истински духовен учител). Такъв е пътят към тази цел.