ТЕКСТ 13

Тази строфа е много важна за хората, които искат да придобият по-висше съзнание, да постигнат Ка съзнание. Когато получи посвещение от духовен учител, човек променя навиците си и престава да яде нежелани храни; той спира да яде месо, да употребява алкохол, да има непозволени полови връзки и да играе хазарт. В шстрите са изброени храните, които са сттвика-хра, т.е. в гуата на доброто: това са пшеницата, оризът, зеленчуците, плодовете, млякото, захарта и млечните продукти. Човек може спокойно да преживява, като се храни с прости храни – ориз, варива, чаптӣта, зеленчуци, мляко и захар. Но понякога хората, получили посвещение, си угаждат с богати ястия под претекст, че приемат прасд. Заради миналия си греховен живот те не могат да устоят на съблазните на Купидон и започват обилно да се хранят с най-отбрани блюда. Практиката показва, че когато начинаещият в Ка съзнание яде твърде много, той пропада духовно. Вместо да се издигне до нивото на чистото Ка съзнание, той става жертва на Купидон. Мнимият брахмачрӣ започва да се възбужда от жени, а у внапрастхите се възражда желанието за интимни отношения със съпругата или пък те започват да си търсят нова съпруга. Движен от сантиментални подбуди, човек може да напусне съпругата си, да дойде в обществото на преданите и да срещне духовен учител, но под влияние на миналия си греховен живот не след дълго той си отива. Вместо да се издигне до Ка съзнание, под влиянието на Купидон той пропада и си взема друга съпруга, за да може отново да се наслаждава на секс. За деградацията на неопитния предан, който се отклонява от пътя на Ка съзнание и пропада до материалистичното съществуване, се говори в Шрӣмад Бхгаватам (1.5.17), в думите на Нрада Муни:

Това означава, че дори ако от липса на зрялост начинаещият предан изостави пътя на Ка съзнание, служенето, което е извършил за Ка, никога не отива напразно. Докато този, който остава верен на семейните си задължения и никога не забравя семейния или обществения си дълг, не печели нищо от това, ако не се заеме с Ка съзнание. Но веднъж тръгнал по пътя на Ка съзнание, човек трябва много внимателно да избягва забранените дейности, които Рӯпа Госвмӣ изброява в Упадемта:

Начинаещият предан не трябва да яде прекалено много, нито да трупа повече пари, отколкото са му необходими. Да се яде твърде много и да се трупа повече от необходимото се нарича атхра. Заради тази атхра човек е принуден да полага огромни усилия. И това се превръща в праса. Човек може външно да демонстрира, че много строго следва правилата и предписанията, но в действителност да не спазва регулиращите принципи стриктно – това е ниямграха. А заради джана-сага, общуването с покварени личности, у него се зараждат похот и алчност и той изоставя пътя на преданото служене.