ТЕКСТ 10

Лишено от възможността да общува с Върховната Божествена Личност, живото същество се опитва да се наслаждава на материалния свят. За тази цел то получава точно определен вид тяло, като се започне от тялото на Брахм и се стигне до това на микроба. От историята на сътворението, описана във Ведите, научаваме, че първото живо същество бил Брахм. За да насели вселената, той създал седемте велики мъдреци и други Праджпати. Така всяко живо същество в зависимост от кармата си, от своите минали дейности и желания, получава някакъв вид тяло: то може да стане Брахм, но може да стане и микроб или глист в изпражненията. И макар че тялото е неизменен източник на страдания, под въздействието на Клакан и нейната м и заради продължителното пребиваване в него живото същество силно се привързва към тялото. Дори ако извадим глиста от изпражненията, той пак ще се върне в тях, защото не иска да ги напусне. Свинете живеят сред отблъскваща мръсотия и се хранят с помия, но ако променим тези условия и поставим свинята на хубаво място, тя няма да се чувства добре. По подобен начин може да изучим поведението и на другите живи създания и ще видим, че никой не е склонен да приема условия на живот, по-добри от тези, които са му естествено присъщи. Макар че врагът щурмувал града на Пураджана от всички страни, царят не искал да го напусне. С други думи, независимо в какво състояние се намира материалното тяло, живото същество не иска да го напусне. То обаче бива принудено да се раздели с него, защото материалното тяло не е вечно.

Живото същество търси разнообразни удоволствия в материалния свят и затова законите на природата му дават възможност да преминава от едно тяло в друго точно както човек преминава от детство към юношество и после към младост. Този процес е непрекъснат. Но в края на своя живот, когато остарее и грохне, човек не иска да се раздели с тялото си, въпреки че то вече не е годно за нищо. Защо живото същество не иска да напусне материалното тяло, макар че то му причинява толкова страдания? Всеки, който е въплътен в материално тяло, трябва усилено да работи, за да го поддържа. Тази работа може да приема най-различни форми, но тъй или иначе, за да поддържа тялото си, всяко живо същество е принудено да полага огромни усилия. За съжаление, съвременните хора не знаят нищо за прераждането на душата. И понеже живото същество е лишено от стремежа да постигне духовното царство, където животът е вечен и пълен с блаженство и знание, то на всяка цена иска да запази сегашното си тяло дори когато тялото вече не става за нищо. Ето защо дейността, която най-много би допринесла за доброто на целия свят, е разпространението на движението за Ка съзнание.

Това движение дава на хората знание за царството на Бога. Бог има, Ка съществува и всеки може да се върне при него и да живее вечно, в знание и блаженство. Човекът, постигнал Ка съзнание, не се страхува да се раздели с тялото си, защото положението, което заема, е вечно. Такъв човек винаги отдава на Бога трансцендентално любовно служене: той е щастлив да служи на Бога, докато се намира в материалното тяло, и продължава да служи на Бога завинаги и след като напусне това тяло. Святите предани на Бога са винаги освободени и волни, докато кармӣте, лишени от знание за духовното съществуване и за трансценденталното любовно служене на Бога, се изпълват със страх, когато трябва да се разделят с изгнилото материално тяло.