ТЕКСТ 32

Името Агастя Муни крие в себе си дълбок смисъл. Агастя Муни е олицетворение на ума. Думата агастя загатва, че сетивата не действат самостоятелно, а думата муни значи „ум“. Умът е център на сетивата – сетивата не могат да действат независимо от ума. Когато приеме процеса на бхакти, умът започва да отдава предано служене. Процесът на бхакти (бхакти-лат) бил първата дъщеря на цар Малаядхваджа и както се каза в по-предишния текст, нейният поглед бил устремен постоянно към Ка (аситекам). Човек не може да отдава бхакти на някой полубог. Той може да служи с бхакти само на Виу – шраваа кӣртана вино. Мвдӣте обаче смятат, че всеки вид преклонение е бхакти, понеже според тях Абсолютната Истина е аморфна, лишена от форма. Ако това беше така, преданият би могъл да пресъздаде във въображението си образа на който си пожелае полубог или божество и да му се покланя. Истината обаче е друга. Истината е, че с бхакти може да се служи само на Виу и на еманациите на Виу. Затова бхакти-лат е дха-врата, велик обект: ако умът е изцяло погълнат от предано служене, той никога повече не деградира. Когато човек се опитва да напредва към съвършенството по други пътища, например чрез карма йога или чрез гна йога, той неминуемо се отклонява от тях и пропада, но ако твърдо следва пътя на бхакти, възможността за падение е напълно изключена.

И така, бхакти-лат родила син Дхачюта, а той от своя страна се сдобил със син на име Идхмавха. С думата идхма-вха се назовава младежът, който носи дърва за подклаждане на жертвения огън, когато получава посвещение от духовен учител. С други думи, бхакти-лат, преданото служене, издига човека до духовната му позиция. Който веднъж е постигнал това, никога повече не деградира и децата му стават стриктни последователи на наставленията на шстрите. Или както се казва във Ведите:

От занимаващите се с предано служене тези, които са получили посвещение, безкомпромисно следват наставленията на ведическите писания.