ТЕКСТ 34
хитв гхн сутн бхогн
ваидарбхӣ мадирека
анвадхвата пйеша
джьотснева раджанӣ-карам
хитв – изоставяйки; гхн – дом; сутн – деца; бхогн – материално щастие; ваидарбхӣ – дъщерята на Видарбха; мадира-ӣка – с пленителни очи; анвадхвата – последва; пя-ӣшам – цар Малаядхваджа; джьотсн ива – както лунната светлина; раджанӣ-карам – луната.
Веднага щом цар Малаядхваджа замина за Кулчала, неговата вярна пленителноока съпруга изостави семейните радости и напускайки домашното огнище и всичките си деца, го последва, както лунната светлина неотлъчно следва луната.
Както по време на жизнения етап внапрастха жената навсякъде придружава съпруга си, така и когато духовният учител се оттегли, за да се посвети на нирджана-бхаджана, някои от напредналите му ученици го последват, за да продължат да се грижат за него. С други думи, тези, които са привързани към семейното съществуване, трябва да отхвърлят илюзорното щастие, обещавано от обществото, приятелите и любовта, и да служат на духовния си учител. По този повод е много важен един стих от Гурв-аака на Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура. Яся прасдд бхагават-прасда. Ученикът винаги трябва да помни, че като служи на духовния си учител, може много бързо да придобие Ка съзнание. Всички писания утвърждават, че човек може да постигне най-висшата степен на съвършенството в преданото служене само ако удовлетвори духовния си учител и непосредствено му служи.
Важна роля в тази строфа играе думата мадирека. В своята Сандарбха Шрӣла Джӣва Госвмӣ обяснява, че думата мадира значи „опияняващ“. Човек, който се опиянява при вида на мӯртите, може да бъде наречен мадирекаа. Очите на царица Ваидарбхӣ били пленителни (мадирекаа) като очите на този, който съзерцава храмовите божества. Само напредналият предан е в състояние да съсредоточи поглед върху мӯртите в храма.