ТЕКСТ 42
паре брахмаи чтмна
пара брахма татхтмани
вӣкамо вихйекм
асмд упарарма ха
паре – трансцендентален; брахмаи – в Абсолюта; ча – и; тмнам – своя аз; парам – върховния; брахма – Абсолют; татх – също; тмани – в себе си; вӣкама – като наблюдаваше; вихя – отказвайки се; ӣкм – от претенции; асмт – това; упарарма – прекрати; ха – безусловно.
Цар Малаядхваджа ясно виждаше, че Свръхдушата е винаги с него, а той, индивидуалната душа, се намира до нея. И тъй като те двамата винаги бяха един до друг, нямаше нужда интересите им да се разделят, затова царят спря да се стреми към лична изгода.
Във висшите етапи на преданото служене преданият спира да прави разлика между своите интереси и интересите на Върховната Божествена Личност. Тези интереси се сливат, защото той не се стреми към лична изгода. Всички действия на такъв предан са в името на Върховния Бог, заради интересите на Върховния. На този етап човек вижда, че всичко съществуващо се намира у Върховната Божествена Личност, а Върховната Божествена Личност се намира във всичко. Щом осъзнае това, преданият спира да прави разлика между духовния и материалния свят. За абсолютното зрение материалният свят става духовен, защото е външна енергия на Върховния Бог. Съвършеният предан не прави разлика между енергията и нейния източник, затова за него материалният свят е също духовен (сарва кхалв ида брахма). Всяко нещо е създадено, за да служи на Бога, и опитният предан умее да използва в служба на Бога дори тъй наречените „материални“ неща. Никой не може да служи на Бога, ако не е на духовно равнище. Следователно ако нещо „материално“ се използва в служба на Бога, то престава да бъде материално. Така чистият предан, чието зрение е съвършено, вижда нещата от абсолютна гледна точка.