ТЕКСТ 5
тас прапӣямнм
абхимнӣ пураджана
авпору-видхс тпн
куумбӣ маматкула
тасм – когато градът; прапӣямнм – изпадна в различни затруднения; абхимнӣ – прекалено погълнат; пураджана – цар Пураджана; авпа – получи; уру – много; видхн – различни видове; тпн – болки; куумбӣ – семеен човек; мамат-кула – силно привързан към семейството.
Когато градът на Пураджана беше нападнат от Клакан и от воините на Явана-рджа, царят изпадна в много трудно положение заради силната привързаност, която изпитваше към семейството си.
Когато говорим за тялото, имаме предвид както грубото физическо тяло с различните му части, така и ума, интелигентността и егото. Със старостта, поразени от болести, западат и грубото, и финото тяло. Тогава душата, собственикът на тялото, горчиво съжалява, че не може пълноценно да използва полето на дейността. В Бхагавад-гӣт ясно е казано, че живото същество е собственик на тялото (кетра-гя), а самото тяло е поле на неговата дейност (кетра). Когато едно поле е обрасло с тръни и плевели, собственикът му вижда голям зор да го обработи. Подобно е положението на душата, когато, поразено от болест, тялото се превърне в бреме за нея. А тревогите и общото отслабване на функциите на целия организъм правят това бреме още по-тежко.