ТЕКСТ 53

В Бхагавад-гӣт (7.27) се казва:

„О, потомъко на Бхарата, о, победителю на враговете, всички живи същества се раждат в заблуда, объркани от двойственостите, които възникват от желание и омраза“. Тази строфа обяснява как живото същество се озовава в материалния свят. В духовния свят няма двойствености, нито омраза. Богът, Върховната Личност, приема безброй много образи. За да увеличи още повече блаженството, което изпитва, Той се умножава във форми, отнасящи се към различни категории. Във Варха Пура е казано, че Богът проявява себе си във виу-таттва (еманациите свша) и под формата на междинна енергия (вибхиннша, живите същества). Живите същества, еманации на Върховния, са безброй, досущ като миниатюрните частици слънчева светлина, които водят началото си от слънцето. Те са междинна енергия на Върховния Бог, т.е. негови еманации, спадащи към категорията вибхиннша. Когато живите същества поискат да се наслаждават отделно от Бога, те започват да възприемат двойственостите със съзнанието си и намразват служенето за Бога. Така те падат в материалния свят. В Према-виварта е казано:

Естественото положение на живото същество е да служи на Бога с настроение на трансцендентална любов. Когато у него възникне желанието да бъде Ка или да подражава на Ка, то пада в материалния свят. Тъй като Ка е върховният баща, неговата любов към живото същество е неизменна и вечна. Затова дори когато то падне в материалния свят, Върховният Бог идва с него под образа на Парамтм (еманацията свша) и така му дава възможност един ден отново да се върне вкъщи, обратно при него.

Когато злоупотреби с независимостта си, живото същество изоставя служенето на Бога и заема положението на наслаждаващ се в материалния свят. С други думи, то се въплъщава в материално тяло. То се стреми към висока позиция, но вместо това попада в кръговрата на раждането и смъртта и става човек, полубог, котка, куче, дърво и т.н. Така живото същество си избира тяло в някоя от осем милиона и четиристотинте хиляди форми на живот и се опитва да намери удовлетворение в многообразието от сетивни наслади. Това обаче не се харесва на Свръхдушата, затова Тя подтиква живото същество да се предаде на Върховната Божествена Личност. Когато то направи това, Богът поема лична грижа за него. Но живото същество не е способно да се отдаде на Върховния, ако не се е пречистило от материалните желания. В Бхагавад-гӣт (5.29) Богът казва:

„Човек в пълно съзнание за мен, който разбира, че Аз съм крайният наслаждаващ се на жертвоприношенията и въздържанията, че съм Бог на всички планети и полубогове и приятел и благодетел на живите същества – той намира покой от материалните страдания“.

Върховният Бог е най-добрият приятел на всички, но който гради свои планове, как да стане щастлив, и е подвластен на гуите на природата, не може да се възползва от неговите съвети. При всяко ново сътворение живите същества получават различни тела в зависимост от предишните си желания. Това означава, че всички биологични видове, т.е. всички форми на живот, възникват едновременно. Теорията на Дарвин, че човекът се е появил в резултат на продължителна еволюция, е напълно несъстоятелна. Във Ведите е описано, че първото създание във вселената бил Брахм. И тъй като притежавал уникален разум, той се заел със задачата да сътвори цялото многообразие, което днес наблюдаваме в материалния свят.