ТЕКСТ 54
хасв аха ча тва чря
сакхяу мнасянау
абхӯтм антар ваука
сахасра-париватсарн
хасау – два лебеда; ахам – аз; ча – и; твам – ти; ча – също; ря – о, велика душа; сакхяу – приятели; мнаса-аянау – заедно в езерото Мнаса; абхӯтм – станахме; антар – разделени; в – наистина; ока – от родния ни дом; сахасра – хиляди; пари – наред; ватсарн – години.
Добра ми приятелко, двамата с тебе сме като два лебеда. Ние живеем в едно и също сърце, сякаш плуваме заедно в езерото Мнаса. Но макар че сме заедно от хиляди години, ние сме далече от нашия истински дом.
Родният дом на живото същество и на Върховната Божествена Личност е духовният свят. В духовното царство Богът и живите същества живеят в мир и съгласие. Там живото същество постоянно служи на Бога, затова съществуването и на двамата е пълно с блаженство. Когато у живото същество възникне желанието да се наслаждава отделно от Бога, то пада в материалния свят. Но дори и тогава Богът не го изоставя, а неотлъчно го следва, приел образа на Свръхдушата, неговия най-близък приятел. Понеже се е лишило от памет, живото същество не знае, че в облика си на Свръхдуша Върховният Бог е винаги с него. Така то остава обусловено милениум след милениум. Въпреки че Богът го следва навсякъде като верен приятел, живото същество не го разпознава, защото е потънало в забравата на материалното съществуване.