ТЕКСТ 7

Когато човек стане болнав и недееспособен, сетивата и органите му се лишават от силата си. С други думи, той вече е неспособен да ги управлява. Не само сетивата – сетивните обекти също спират да му се подчиняват. Когато някой е изпаднал в беда, дори най-близките му – неговата съпруга, децата и внуците му – започват да се държат пренебрежително с него. Те спират да се подчиняват на господаря на дома. Ние искаме да използваме сетивата си, за да получим сетивни наслади, но сетивата от своя страна изчерпват енергията на тялото. По аналогичен начин, човек създава семейство, за да се наслаждава, но домашните му изискват от него удоволствия за своите сетива. Ако той например не им носи достатъчно пари, те спират да му обръщат внимание и да се подчиняват на волята му или да се съобразяват с неговите желания. Това се дължи на факта, че човек е скъперник (кпаа). Думата кпаа, използвана в шестата строфа, е противоположна по смисъл на думата брхмаа. Живото същество, което е получило човешка форма на съществуване, трябва да стане брхмаа, т.е. трябва да разбере истинската природа на Абсолютната Истина, на Брахман, и след това да служи на Бога като ваиава. Човешката форма на живот ни предоставя тази възможност и ако не я използваме, ние се превръщаме в скъперници (кпаи). Скъперник е оня, който има пари, но не ги използва както трябва. Човешката форма на живот ни е дадена именно за да осъзнаем Брахман, да станем брхмаи, и ако не я използваме с тази цел, оставаме кпаи. А хората, които са скъперници, които имат пари, но не ги харчат, винаги са нещастни. Човекът, който злоупотребява с интелигентността си, като я използва за сетивни наслади, цял живот си остава скъперник.