ТЕКСТ 29

Живото същество е неразделна частица от Бога, затова по природа то е духовно. Живото същество не може да бъде материално. Неговите материални представи са просто заблуда, резултат от забравата, която го е обзела. То притежава същия ослепителен блясък като Върховната Божествена Личност. Сиянието е присъщо и на слънцето, и на слънчевите лъчи. Богът е като яркото слънце, а живите същества са като миниатюрните частици, от които се състои всепроникващата слънчева светлина. Когато те са затулени от облака на м, блясъкът им помръква, но щом този облак се вдигне, те отново засияват както преди. Обгърнато от невежеството на м, от мрака, живото същество не е в състояние да разбере връзката си с Върховния Бог. Но ако по някакъв начин се обърне към Бога, ще види, че макар да е безкрайно по-малко от него, притежава същия блясък. Живото същество се озовава под покрова на м, защото иска да подражава на Върховния Бог. То обаче е неспособно да прави това, което Върховният прави, нито може да стане върховният наслаждаващ се. Това просто е невъзможно. Щом помислим, че е възможно, ставаме подвластни на м. Следователно робството на живото същество в капана на м е резултат от това, че живото същество е забравило отношенията си с Върховния Бог.

Във властта на м живото същество започва да се държи така, сякаш е обсебено от духове. То започва да говори всевъзможни безсмислици. Под влиянието на м то става това, което хората наричат учен, философ, политик или обществен деец, и постоянно кове нови планове за доброто на обществото. Но всички тези планове и начинания неизбежно търпят крах, защото са илюзорни. Ето как живото същество забравя, че е вечен слуга на Бога, и вместо това се превръща в слуга на м. При всички положения то е слуга, но когато забрави истинските си отношения с Върховния Бог и стане слуга на м, това е най-голямото нещастие, което би могло да го сполети. Когато слугува на м, живото същество един път е цар, а друг път – обикновен гражданин. Един път е брхмаа, а друг път – прост шӯдра. Веднъж то е щастливец, друг път – преуспяващ човек, а трети път – насекомо. Понякога то е в рая, а друг път е в ада. Понякога е полубог, друг път е демон. Веднъж е слуга, друг път – владетел. Така живото същество броди навсякъде из вселената и едва когато срещне истински духовен учител, може да разбере своята присъща позиция. Тогава материалният живот започва да предизвиква у него отвращение. Постигнало пълно Ка съзнание, то започва да съжалява за всичко, които е вършило в материалния свят. Това чувство на разкаяние е много благотворно за живото същество, защото му помага да се пречисти от материалното, обусловеното съществуване. Така живото същество започва да се моли на Бога за позволение да му служи и тогава Ка го освобождава от капана на м. Бог Ка говори за това в Бхагавад-гӣт (7.14):

„Тази моя божествена енергия, състояща се от трите гун̣и на материалната природа, се преодолява трудно. Но тези, които ми се отдадат, лесно ще я превъзмогнат“.

Живото същество може да се освободи от капана на м единствено по милостта на Ка. Нито философските разсъждения, нито други някакви методи могат да му помогнат. Когато по милостта на Ка разбере истинското си положение, живото същество винаги се стреми да бъде в Ка съзнание и да действа по съответния начин. Така с течение на времето то напълно се освобождава от ръцете на м. М не може да се докосне до оня, който е устойчив в Ка съзнание. По този начин, общувайки с преданите на Ка, живото същество се пречиства от замърсяванията на материалното съществуване. Във връзка с това Шрӣла Кадса Кавирджа Госвмӣ пише:

„Когато е в Ка съзнание, под ръководството на духовен учител живото същество отдава предано служене. Така то се измъква от капана на м и намира убежище в лотосовите нозе на Бог Ка“ (Чайтаня Чаритмта, Мадхя, 22.25).