No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 32

дукхев екатарепи
даива-бхӯттма-хетуу
джӣвася на вяваччхеда
сч чет тат-тат-пратикри

дукхеу – по отношение на страданията; екатареа – от един вид; апи – дори; даива – провидението; бхӯта – други живи същества; тма – тялото и ума; хетуу – от страна на; джӣвася – живото същество; на – никога; вяваччхеда – спиране; ст – е възможно; чет – макар че; тат-тат – на тези страдания; пратикри – противодействие.

Живите същества се опитват да противодействат на страданията, идващи от съдбата, от други живи същества или от тялото и ума. Но въпреки опитите си да превъзмогнат законите на природата, те са принудени да остават в тяхната власт.

Както кучето ходи от врата на врата и получава ту парче хляб, ту ритник, така и живото същество в стремежа си към щастие постоянно се скита из материалния свят и непрекъснато търси начини да противостои на материалните страдания. Това се нарича борба за съществуване. Дори всекидневният ни опит показва, че сме принудени да измисляме начини, как да си спестим неприятните изживявания. В опита си да избегнем едно нещастие обаче ние неминуемо се натъкваме на друго. Беднякът страда, защото няма пари, но ако иска да забогатее, трябва да мине през много други страдания. Всъщност това не е начин да се избегне страданието, а е просто клопка на заблуждаващата енергия. Ако човек не си хаби напразно труда в опити да промени положението си, а просто се задоволява с това, което му е отредено, защото разбира, че го е заслужил с миналите си дейности, тогава той може да впрегне цялата си енергия, за да развива своето Ка съзнание. Това е препоръчано и във ведическите писания:

тасяива хето праятета ковидо
на лабхяте яд бхраматм упарй адха
тал лабхяте дукхавад анята сукха
клена сарватра габхӣра-рахас

„Хората, които са наистина мъдри и философски настроени, трябва да се стремят единствено към тази заветна цел, която не може да бъде постигната никъде в тази вселена, дори ако я пребродим цялата от най-висшата планета (Брахмалока) до най-низшата (Птла). Що се отнася до щастието на сетивното наслаждение, когато му дойде времето, то идва само, както неканени идват и всички страдания, макар че не ги искаме“ (Шрӣмад Бхгаватам, 1.5.18). Човек просто трябва да развива своето Ка съзнание и да не си губи времето с опити да подобри положението си в материалния свят. Такова подобрение е невъзможно. Когато се опитваме да избегнем една неприятност, неминуемо се натъкваме на друга. Но ако се стремим да развием своето Ка съзнание, ще се спасим от страданията на материалното битие, без да полагаме за това нарочни усилия. Ето защо Ка обещава: каунтея пратиджнӣхи на ме бхакта праашяти – „О, сине на Кунтӣ, можеш смело да заявиш, че мой предан никога не загива“ (Бхагавад-гӣт, 9.31). Човек, който следва пътя на преданото служене, никога няма да претърпи поражение въпреки всички страдания, произтичащи от тялото и ума, причинявани от други живи същества или от провидението – страдания, които не сме в състояние да избегнем.

« Previous Next »