ТЕКСТОВЕ 36 – 37

Само така човек може да се откъсне от неприсъщата за него материална среда. Единственият начин е да се посвети на Ка съзнание и постоянно да отдава предано служене на Бог Всудева, Върховната Божествена Личност. Всички искат да бъдат щастливи и действията, които предприемат, за да постигнат това щастие, се наричат грижа за личния интерес. За съжаление, обусловените души, бродещи из материалния свят, не знаят, че кулминацията на личния им интерес е Всудева. Састи, материалното битие, започва с илюзорната телесна концепция за живота, а от нея на свой ред водят началото си цял ред негативни неща (анартхи). Те не са нищо друго, освен желания на ума за сетивни наслади. Така живото същество приема различни тела в материалния свят. Затова най-напред човек трябва да овладее ума си, така че да пречисти неговите желания. В Нрада пачартра този процес е описан по следния начин: сарвопдхи-винирмукта тат-паратвена нирмалам. Докато не пречисти ума си, човек няма никакъв шанс да се освободи от материята. Във връзка с това в Шрӣмад Бхгаватам (1.7.6) се казва:

„Материалните страдания на живото същество са чужди на неговата природа и веднага могат да бъдат облекчени от свързващия процес на преданото служене. Но повечето хора не знаят това. Ето защо мъдрецът Всадева състави това ведическо произведение за Върховната Истина“. Във всяко следващо тяло, което приема, човек носи със себе си своите анартхи. За да се освободи от това обвързване, той трябва да започне да отдава предано служене на Бог Всудева, Ка, Върховната Божествена Личност. По този повод важна роля играе думата гуру. Тя може да се преведе като „тежък“ или като „върховен“. Иначе казано, гуру е духовният учител. Шрӣла абхадева съветва своите синове: гурур на са ст на мочайед я самупета-мтюм – „Този, който не може да спаси подчинените си от пътя на раждането и смъртта, не бива да става духовен учител“ (Шрӣмад Бхгаватам, 5.5.18). Материалното битие представлява верига от дейности и последици, чийто източник са плодоносните дейности. Това е причината за раждането и смъртта. Човек може да сложи край на този процес единствено като служи на Всудева.

Бхакти са дейностите, които извършваме като предано служене за Бог Всудева. Той е Върховният, затова човек трябва да служи нему, а не на полубоговете. Преданото служене започва със съблюдаване на норми и правила – равнище, предназначено за начинаещите – и се простира чак до спонтанното любовно служене за Бога. Но на всеки един от тези етапи целта на предания е да удовлетвори Бог Всудева. Когато постигне съвършенство в преданото служене за Всудева, човек загубва всякаква привързаност към служенето за тялото, т.е. към своята позиция в материалния свят. Тогава той се сдобива със съвършено знание и става съвършен слуга на Бог Всудева. Бог Чайтаня Махпрабху казва: джӣвера сварӯпа хая – кера нитя-дса – „Всяко живо същество по изначалната си природа е вечен слуга на Ка“. Затова веднага щом започне да служи на Бог Всудева, то се връща в своето нормално, естествено положение. Това положение се нарича освобождение. Муктир хитвнятх-рӯпа сварӯпе вявастхити: когато постигне освобождение, човек възвръща изначалното си положение, своето Ка съзнание. Той спира да служи на материята, т.е. на нацията, на обществото, на своите близки, на кучето, на автомобила си и на ред други неща, които превръща в център на своето съществуване заради илюзорните си концепции аз и мое. Във връзка с това във втора глава от Първа Песен се казва:

„Като отдава предано служене на Божествената Личност, Шрӣ Ка, човек веднага получава знание свише и се освобождава от привързаността към света“ (Шрӣмад Бхгаватам, 1.2.7). Следователно трябва да служим на Всудева и служенето, което отдаваме, не бива да бъде примесено с материални желания, плодоносни дейности и философски спекулации.