ТЕКСТ 51
са ваи приятамаш чтм
ято на бхаям ав апи
ити веда са ваи видвн
йо видвн са гурур хари
са – Той; ваи – несъмнено; прия-тама – най-свидният; ча – също; тм – Свръхдушата; ята – от която; на – никога; бхаям – страх; ау – малък; апи – дори; ити – така; веда – (който) знае; са – той; ваи – несъмнено; видвн – образован; я – този, който; видвн – образован; са – той; гуру – духовен учител; хари – също като Бога.
Който отдава предано служене, не чувства никакъв страх в материалното битие, защото Върховният Бог е Свръхдуша и приятел на всички. Ако човек знае тази тайна, той е истински образован. Такъв човек може да стане духовен учител на целия свят. А истинският духовен учител, представител на Върховния Бог, не се различава от самия Бог Ка.
Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура пише: скд-дхаритвена самаста-шстраир уктас татх бхвята ева садбхи. Във всички писания се утвърждава, че духовният учител е представител на Върховната Божествена Личност. Той е тъждествен с Бога, защото е негов най-приближен слуга (кинту прабхор я прия ева тася). Смисълът на този текст е, че и Свръхдушата, и индивидуалната душа са скъпи всекиму. Всеки обича себе си, а когато стане духовно малко по-напреднал, той започва да изпитва такава обич и към Свръхдушата. Който е постигнал себепознание, препоръчва на хората да се покланят единствено на Свръхдушата. Той знае, че е по-лесно човек да почита Върховната Божествена Личност, отколкото, тласкан от похот и желание за материални наслади, да се кланя на всевъзможни полубогове. Ето защо преданият постоянно отдава любовно предано служене на Бога. Такава личност е истински гуру. В Падма Пура е казано:
а-карма-нипуо випро
мантра-тантра-вишрада
аваиаво гурур на сд
ваиава шва-пачо гуру
„Един брхмаа може да знае задълбочено ведическите писания и да изпълнява шестте задължения, предписани за неговото съсловие, но той е недостоен да бъде гуру, духовен учител, ако не е предан на Върховната Божествена Личност. И обратното, някой може да е роден в семейство на кучеядци, но ако е чист предан на Бога, той е достоен да стане духовен учител“. Следователно човек не може да бъде духовен учител, ако не е чист предан на Бога. А духовен учител, който отговаря на посочените по-горе изисквания, трябва да бъде приеман като самата Върховна Божествена Личност. Думите гурур хари в този текст означават, че когато се обърне за съвет към истински духовен учител, човек все едно се допитва до самата Върховна Божествена Личност. Затова трябва да приемем подслон при такъв истински духовен учител. Да успеем в живота си, означава да се предадем на духовен учител, за когото Ка е единствената върховна и най-свидна личност. Такъв доверен слуга на Върховния Бог заслужава нашето обожание.