ТЕКСТ 52
нрада увча
прашна ева хи сачхинно
бхавата пуруарабха
атра ме вадато гухя
нишмая сунишчитам
нрада увча – Нрада каза; прашна – въпрос; евам – така; хи – без съмнение; сачхинна – отговорих; бхавата – на твоя; пуруа-абха – о, велики; атра – тук; ме вадата – както говоря; гухям – поверително; нишмая – чуй; су-нишчитам – напълно одобрено.
О, велики – продължи святият мъдрец Нрада, – подробно ти отговорих на всичко, за което ти ме попита. Сега чуй една друга история, която е одобрена от святите личности и съдържа много поверително знание.
Шрӣ Нрада Муни лично приема ролята на духовен учител на цар Бархимн. Той очаквал, че щом чуе наставленията му, царят веднага ще изостави плодоносните дейности и ще се заеме с предано служене. Но макар и да разбрал всичко, царят още не бил готов да се раздели със своите занимания. Както ще стане ясно от следващите стихове, той възнамерявал да изпрати някого да повика синовете му, които далече от родния си дом се подлагали на лишения и доброволни мъчения. Когато те се завърнели, той се канел да им повери царството и чак тогава да напусне дома си. Така постъпват по-голямата част от хората – приемат авторитетен духовен учител и го слушат, но когато той им каже, че сега трябва да напуснат дома си и изцяло да се посветят на предано служене, те не могат да се решат на това. Дълг на духовния учител е да наставлява ученика си дотогава, докато той не проумее, че материалистичният живот, т.е. плодоносната дейност, не му носи нищо добро. Всъщност човек трябва да се заеме с предано служене още от началото на живота си, както препоръчва Прахлда Махрджа: каумра чарет пргьо дхармн бхгаватн иха (Шрӣмад Бхгаватам, 7.6.1). Всички ведически писания единодушно отсъждат, че докато не се заеме с Ка съзнание и с предано служене, човек просто си губи времето с плодоносни дейности в материалния свят. Затова Нрада Муни решил да представи на царя още една алегория, надявайки се, че тя ще го подтикне да се откаже от семейния живот в материалния свят.