No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 53

кудра чара суманас шарае митхитв
ракта аагхри-гаа-смасу лубдха-карам
агре вкн асу-тпо 'вигаайя нта
пхе мга мгая лубдхака-ба-бхиннам

кудрам – трева; чарам – пасящ; суманасм – в прекрасна цветна градина; шарае – под закрилата; митхитв – свързан с жена; рактам – привързан; а-агхри – пчели; гаа – на рояците; смасу – от жуженето; лубдха-карам – чийто слух е привлечен; агре – отпред; вкн – тигри; асу-тпа – които живеят за сметка на чужди животи; авигаайя – не обръщайки внимание; нтам – движейки се; пхе – отзад; мгам – елена; мгая – потърсѝ; лубдхака – на ловец; ба – от стрелите; бхиннам – уязвим.

Скъпи царю, опитай се да откриеш елена, който заедно със своята сърна пасе трева в една прекрасна градина. Той е увлечен от заниманието си и се наслаждава на сладкия звън на пчелите. Опитай се да разбереш положението му. Еленът не забелязва, че отпред го дебне един тигър – животно, което живее от чужда плът. А зад елена стои ловец, готов да го прониже с остри стрели. Над елена е надвиснала смъртна опасност.

В тази алегория Нрада Муни съветва царя да намери елена, който непрекъснато е заплашен. Той пасе в прекрасна цветна градина, без да усеща, че от всички страни го дебнат опасности. Живите същества, и особено хората, мислят, че са много щастливи, когато са сред семейството си. Вниманието на всеки е погълнато от съпругата му – прелестта на семейното съществуване – и той сякаш живее в цветна градина и слуша сладкия звън на пчелите. Жуженето на пчелите може да се сравни с детската реч. Също като елена, човекът се наслаждава на семейните радости и не вижда пред себе си времето, олицетворено от тигъра. Плодоносните дейности, които извършва живото същество, го излагат на още повече опасности и го заставят да приема различни тела. Еленът често тича подир миражи в пустинята. Освен това той обича да се съвкуплява. С две думи, който живее като елен, рано или късно ще намери смъртта си. Затова ведическите писания ни съветват да осъзнаем истинското си положение и да се заемем с предано служене, преди да ни е връхлетяла смъртта. Мнението на Бхгаватам (11.9.29) по този въпрос е такова:

лабдхв судурлабхам ида баху-самбхавнте
мнуям артхадам анитям апӣха дхӣра
тӯра ятета на патед анумтю ван
нишреяся виая кхалу сарвата ст

Ние сме постигнали човешката форма на живот след много раждания; ето защо преди да ни връхлети смъртта, трябва да се заемем с трансцендентално любовно служене на Бога. Това е смисълът на човешкия живот.

« Previous Next »