ТЕКСТ 65

Върховният наслаждаващ се на всичко е Ка, Върховната Божествена Личност. Когато у живото същество се зароди желанието да подражава на Ка, то получава възможност да задоволи неестествения си стремеж за господство над материалната природа. Това е началото на неговото падение. Докато се намира в материалния свят, живото същество пътешества с помощта на неосезаемо превозно средство – ума, който е хранилище на всичките му материални желания. Тези материални желания се проявяват във формата на различни тела. Шрӣла Нрада Муни казва на царя да не се съмнява в думите му, защото те произлизат от авторитет. И така, умът е хранилище на миналите желания на човека, а плод на тези желания е сегашното тяло. По същия начин, това, което желаем в сегашното си тяло, ще намери израз в някое следващо тяло. Ето защо може да кажем, че източник на различните тела е умът.

Ако човек е пречистил ума си с процеса на Ка съзнание, съвсем естествено в следващия си живот той ще получи духовно тяло, което е изпълнено с Ка съзнание. Както Шрӣ Чайтаня Махпрабху потвърждава, такова тяло е нашата изначална форма: джӣвера сварӯпа хая – кера нитя-дса – „По своята изначална природа всяко живо същество е вечен слуга на Ка“. Но ако някой отдава на Бога предано служене, той е освободена душа още в сегашния си живот. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ формулира това по следния начин:

„Всеки, който с ум, реч и тяло отдава на Бога предано служене, трябва да бъде считан за освободена душа, независимо какво положение има в материалния свят“ (Бхакти-расмта синдху, 1.2.187). Именно на този принцип се основава движението за Ка съзнание. Ние трябва да учим хората винаги да бъдат погълнати от предано служене на Бога, защото това е тяхното присъщо и естествено състояние. Човек, който непрекъснато служи на Бога, трябва да бъде смятан за вече освободен. Потвърждение на това намираме в Бхагавад-гӣт (14.26):

„Този, който е изцяло зает с предано служене, устойчив при всякакви обстоятелства, веднага се издига над гуите на материалната природа и достига нивото на Брахман“. Следователно преданият е отвъд трите гуи на материалната природа; неговото положение далеч надхвърля дори равнището, на което са брхмаите. Един брхмаа може да попадне под влиянието на двете по-низши гуи – раджо-гуа и тамо-гуа. Но чистият предан, чийто ум е лишен от материални желания и който не е омотан в мрежите на философските спекулации и плодоносните дейности, никога не е обусловен от материята и е винаги освободен.