ТЕКСТ 66
мана ева мануяся
пӯрва-рӯпи шасати
бхавияташ ча бхадра те
татхаива на бхавията
мана – умът; ева – несъмнено; мануяся – на човек; пӯрва – минали; рӯпи – форми; шасати – показва; бхавията – на този, който ще се роди; ча – също; бхадрам – сполука; те – на тебе; татх – така; ева – несъмнено; на – не; бхавията – на този, който ще се роди.
О, царю, дано винаги си честит! Умът е причината, заради която живото същество получава едно или друго тяло в съответствие с характера на общуването си с материалната природа. И по облика на ума може да се съди за предишното тяло на живото същество, а също така и за следващото му. Следователно умът е показалец за миналите и бъдещите тела.
Умът е източник на информация за миналите и бъдещите животи. Ако някой е предан на Бога, очевидно той е възпитавал в себе си желанието за предано служене още в предишните си животи. А човек, чийто ум е пълен с престъпни мисли и намерения, е бил престъпник и в предишния си живот. По аналогичен начин, в зависимост от облика на ума, може да се определи и следващият живот на човека. Във връзка с това в Бхагавад-гӣт (14.18) е казано:
ӯрдхва гаччханти саттва-стх
мадхйе тиханти рджас
джагханя-гуа-втти-стх
адхо гаччханти тмас
„Установените в гуата на доброто постепенно се издигат до висшите планети; тези в гуата на страстта живеят на земните планети; а тези в отвратителната гуа на невежеството пропадат до адските светове“.
Ако човек е в гуата на доброто, с дейностите си умът му ще го издигне до някоя висша планетна система. Но ако умът му е примитивен, го очаква незавидно и жалко бъдеще. По облика на ума може да се отгатнат както миналите, така и бъдещите животи на живото същество. Тук Нрада Муни благославя царя, като му желае да бъде щастлив, за да може да няма никакви желания и стремежи и да не гради планове за сетивни наслади. Цар Прчӣнабархи извършвал плодоносни ритуали и церемонии с надеждата за по-добър следващ живот. Нрада Муни обаче искал от него да се раздели с всичките си фантазии. Както вече говорихме, всички тела, независимо дали на райските планети или на адските, са следствие от фантазиите, създавани от ума, и всички радости и скърби в материалния свят се изпитват единствено на ментално равнище. Всичко това се разиграва в колесницата на ума (мано-ратха). Ето защо е казано:
яссти бхактир бхагаватй акичан
сарваир гуаис татра самсате сур
харв абхактася куто махад-гу
мано-ратхенсати дхвато бахи
„Човек, който е непоколебимо предан на Върховната Божествена Личност, притежава всички добри качества на полубоговете. А качествата на този, който не е предан на Бога, са изцяло материални и нямат особена стойност. Той витае на равнището на ума и неминуемо ще бъде привлечен от заслепяващия блясък на материалната енергия“ (Шрӣмад Бхгаватам, 5.18.12).
Докато човек не стане предан на Бога, докато не постигне пълно Ка съзнание, той неминуемо ще блуждае на ментално равнище и ту ще се издига до висши форми на съществуване, ту ще пропада до низши. Всички качества, които от материална гледна точка се смятат за положителни, в действителност нямат никаква стойност – привидни добродетели като тези няма да спасят човека от кръговрата на раждането и смъртта. Ето защо не бива да храним желания, плод на ума. Анбхилит-шӯня гна-кармдй-анвтам: човек трябва напълно да се освободи от материални желания, умозрително философстване и плодоносни дела. Най-благотворно е той да приеме трансценденталното предано служене за Бога с любов. Това е най-висшето съвършенство на човешкото съществуване.