ТЕКСТ 67
адам ашрута чтра
квачин манаси дшяте
ятх татхнумантавя
деша-кла-кришраям
адам – никога неизпитвано; ашрутам – никога нечувано; ча – и; атра – в този живот; квачит – някога; манаси – в ума; дшяте – става видимо; ятх – като; татх – съответно; анумантавям – да се разбира; деша – място; кла – време; кри – дейност; шраям – в зависимост от.
Понякога в сънищата си виждаме нещо, което в този живот никога не сме изпитвали, нито сме чували. Но всичко това се е случило с нас, просто по друго време, на друго място и в различни обстоятелства.
В една от предишните строфи се обясняваше, че в сънищата си виждаме това, което сме изпитали денем, наяве. Но защо понякога сънуваме неща, за които никога не сме чували и които никога не сме виждали в този живот? Тук се казва, че макар да не сме имали подобни преживявания в сегашния си живот, те са ни се случили в някой от миналите животи. В зависимост от времето и обстоятелствата тези изживявания се сливат едно с друго и насън ни се явяват удивителни образи и видения, които никога преди това не сме срещали. Така може да видим океан на върха на някоя планина или да сънуваме, че океанът пресъхва. Това са произволни съчетания на различни събития, преживени от нас във времето и пространството. Тъй като сме виждали злато, виждали сме и планина, понякога сънуваме златна планина. Насън, под влияние на илюзията, ние смесваме тези два отделно съществуващи образа. Затова виждаме златни планини или звезди денем. И така, това са творения на нашия ум, макар че в различни обстоятелства реално сме преживели тези неща. В съня ни те просто са се слели в едно цяло. Този факт е обяснен по-подробно в следващата строфа.