ТЕКСТ 69

В предишния текст обяснихме, че всички желания, съхранени в ума, се проявяват едно подир друго. Понякога обаче, по върховната воля на Върховната Божествена Личност, тези натрупали се желания може да се проявят едновременно, наведнъж. Във връзка с това в Брахма сахит (5.54) се казва: карми нирдахати кинту ча бхакти-бхджм. Когато човек е изцяло потопен в Ка съзнание, броят на материалните желания, натрупали се в ума му, рязко намалява. Всъщност тези желания вече не дават плод във формата на различни груби тела. Вместо това по милостта на Бога запасът от желания се проявява на ментално равнище.

Лунното затъмнение, т.е. мракът, който настъпва преди пълнолуние, може да се обясни с присъствието на друга планета, планетата Рху. Ведическата астрономия говори за съществуването на тази невидима планета. Понякога Рху може да бъде наблюдавана при пълнолуние. Тогава изглежда, че тя е разположена близо до орбитата на Луната. Възможно е неуспехът на лунната експедиция да се дължи именно на тази планета. Космонавтите, които е трябвало да стигнат до Луната, вероятно са се озовали на невидимата планета Рху. Те всъщност не стигат до Луната, а попадат на Рху, след което се връщат. Но това е друга тема. Да се върнем към главното: желанията на живото същество за сетивни наслади са безкрайни и необхватни и докато не бъдат изчерпани, живото същество ще е принудено да се преселва от едно тяло в друго.

Никое живо същество не може да се освободи от кръговрата на раждането и смъртта, ако не се посвети на Ка съзнание. Затова в тази строфа ясно е казано (саттваика-нихе), че когато човек е изцяло потопен в Ка съзнание, той наведнъж се освобождава от всички минали и предстоящи желания, съхранени в ума. Тогава по милостта на Върховния Бог пред него едновременно се проявява всичко онова, което се пази в ума му. По този повод Вишвантха Чакравартӣ хкура дава пример с майка Яшод, която видяла в устата на Бог Ка цялото космическо проявление. По милостта на Бог Ка тя видяла в устата му всички вселени и всички планети. Така и човекът, който е постигнал Ка съзнание, по милостта на Ка, Върховната Божествена Личност, може да види наведнъж всичките си непроявени желания и по този начин да приключи с всичките си прераждания. Такава възможност се дава само на преданите, за да се ускори тяхното завръщане вкъщи, обратно при Бога.

В тази строфа е обяснено защо виждаме неща, с които никога не сме се сблъсквали в този живот. Това, което виждаме, е или някакво бъдещо грубо тяло, или нещо, което вече е изживяно и се е запазило в хранилището на нашия ум. И тъй като една Ка осъзната личност не е принудена повече да се ражда, желанията, съхранени в ума ѝ, се сбъдват насън. Ето защо ни се случва да сънуваме нещо, което в този живот не сме изпитвали никога.