No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 10

татра сваср ме нану бхарт-саммит
мт-вас клинна-дхия ча мтарам
дракйе чироткаха-ман махарибхир
уннӣямна ча мдхвара-дхваджам

татра – там; свас – сестрите; ме – мои; нану – сигурно; бхарт-саммит – със съпрузите си; мт-свас – сестрите на майка ми; клинна-дхиям – обични; ча – и; мтарам – майка; дракйе – ще видя; чира-уткаха-ман – отдавна жадувайки за; мах-ибхи – от великите мъдреци; уннӣямнам – издигнати; ча – и; ма – о, Шива; адхвара – жертвоприношение; дхваджам – флагове.

Там навярно са се събрали моите сестри, лели и чичовци и другите ми обични роднини и ако ида, ще мога да се видя с тях, ще видя и разветите знамена, и жертвения обред, извършван от великите мъдреци. Скъпи съпруже, много ми се иска и аз да отида там.

Както казахме, враждата между тъста и зетя продължила много години, затова Сатӣ отдавна не била ходила в бащиния си дом. Ето защо тя толкова силно жадувала да отиде там, и особено сега, когато за великото жертвоприношение щели да се съберат нейните лели, сестри и съпрузите им. Като всяка жена, Сатӣ искала да се облече празнично и да отиде в бащиния си дом придружавана от съпруга си; тя нямала желание да ходи сама.

« Previous Next »