ТЕКСТ 16
шрӣ-бхагавн увча
твайодита шобханам ева шобхане
анхут апй абхиянти бандхуу
те ядй анутпдита-доа-дайо
балӣяснтмя-мадена манюн
шрӣ-бхагавн увча – великият повелител отвърна; тва – от теб; удитам – казаното; шобханам – е вярно; ева – със сигурност; шобхане – прелестна моя съпруго; анхут – без покана; апи – дори; абхиянти – отива; бандхуу – сред приятели; те – тези (приятели); яди – ако; анутпдита-доа-дая – не търсят недостатъци; балӣяс – по-важно; антмя-мадена – от гордост, породена от отъждествяването с тялото; манюн – от гняв.
Великият повелител отвърна: Очарователна моя съпруго, казваш, че в дома на приятел човек може да отиде и без покана, и това е така, стига този приятел, отъждествявайки се с тялото, да не търси недостатъци у госта си и да не се изпълва с гняв срещу него.
Шива можел да предвиди, че веднага щом Сатӣ отиде в родния си дом, баща ѝ, който се отъждествява с тялото си и затова е непоносимо надменен, ще излее върху нея безмилостния си гняв, въпреки че тя е невинна. Шива предупредил жена си, че Дака, който твърде много се гордее с материалните си притежания, ще се ядоса и на нея ще ѝ бъде много тежко да понесе този гняв. Затова било по-добре тя да не отива. Шива знаел това от личен опит – въпреки че той бил безгрешен, Дака и срещу него се нахвърлил с порой от обидни думи.