ТЕКСТ 19
татхрибхир на вятхате шилӣмукхаи
шете 'рдитго хдайена дӯят
свн ятх вакра-дхи дуруктибхир
див-ниша тапяти марма-тита
татх – толкова; арибхи – враг; на – не; вятхате – е наранено; шилӣмукхаи – от стрелите; шете – почива; ардита – натъжен; ага – част; хдайена – от сърцето; дӯят – тъгувайки; свнм – от роднини; ятх – колкото; вакра-дхим – измамни; дуруктибхи – с остри думи; див-нишам – денем и нощем; тапяти – страда; марма-тита – с наранени чувства.
Шива продължи: Вражеските стрели причиняват по-малка болка от тежките думи на близък роднина, защото обидата, нанесена от близък човек, разкъсва сърцето и денем, и нощем.
Все пак Сатӣ би могла да реши да отиде в родния си дом, разчитайки на това, че дори баща ѝ да я оскърби с груби думи, тя ще преглътне обидата, както понякога синът търпи натякванията на родителите си. Затова Шива я предупреждава, че тя няма да успее да понесе язвителните думи на своя баща. Човешката психология е такава, че лесно можем да понесем болката, която ни е причинена от враг, защото е естествено да очакваме страдания от враговете си, но когато ни уязвят тежките думи на близък роднина, тази болка ни терзае денем и нощем и понякога става толкова нетърпима, че някои дори слагат край на живота си.