ТЕКСТ 24
тат те нирӣкьо на питпи деха-кд
дако мама дви тад-анувратш ча йе
йо вишвасг-ягя-гата варору мм
ангаса дурвачаскарот тира
тат – затова; те – твой; нирӣкя – да бъде видян; на – не; пит – баща ти; апи – въпреки че; деха-кт – този, който те е дарил с тяло; дака – Дака; мама – мой; дви – завистлив; тат-ануврат – неговите (на Дака) привърженици; ча – също; йе – които; я – който (Дака); вишва-ск – на Вишваските; ягя-гатам – присъствайки на жертвоприношението; вара-ӯру – о, Сатӣ; мм – мене; ангасам – невинния; дурвачас – с жестоки думи; акарот тира – оскърби.
Въпреки че баща ти е създател на твоето тяло, ти не бива да ходиш при него, защото той и неговите привърженици ме ненавиждат. Тази ненавист, о, почитаема, го накара да ме оскърби с тежки слова, независимо че аз нищо лошо не му бях сторил.
Жената трябва да се отнася еднакво почтително към своя съпруг и към баща си: бащата я закриля в детските ѝ години, а съпругът – по време на нейната младост. Затова тя трябва да почита и двамата, ала баща ѝ все пак заслужава особена почит, тъй като е създал тялото ѝ. Шива предупреждава Сатӣ: „Вярно е, че трябва да почиташ баща си дори повече отколкото мене, но внимавай, защото както ти е дал тялото, така може и да ти го отнеме. Когато се срещнете, той вероятно ще те оскърби, задето си свързана с мен в брачен съюз. А обидата, нанесена от близък човек, е по-лоша и от смърт, особено ако сме почитани и уважавани“.