ТЕКСТ 1

В началото на своя разказ Маитрея и говори за деянията на синовете на Прчӣнабархи. Младите принцове отишли на брега на едно огромно езеро, подобно на океана, и там имали щастието да срещнат Шива, от когото научили, че може да удовлетворят Върховната Божествена Личност, като пеят песните, съчинени от него. През това време Нрада посетил баща им, цар Прчӣнабархи, и недоволен от привързаността му към плодоносните дейности, милостиво му дал наставления под формата на алегоричния разказ за цар Пураджана. Сега Видура отново искал да чуе за синовете на цар Прчӣнабархи, като бил особено любопитен да научи какво постигнали те, удовлетворявайки Върховната Божествена Личност. Тук много важни са думите сиддхим пу – „постигнали съвършенство“. В Бхагавад-гӣт (7.3) Бог Ка казва: ману сахасреу кашчид ятати сиддхайе – сред милионите и милиони хора единици са тези, които биха искали да узнаят как да постигнат духовен успех. За най-висшия успех се говори и в Бхагавад-гӣт (8.15):

„След като ме достигнат, великите души, преданите йогӣ, никога повече не се връщат в този временен, пълен със страдания свят, защото са постигнали висшето съвършенство“. А кое е най-висшето съвършенство? Отговор на този въпрос намираме в дадената строфа. Най-висшето съвършенство е да се върнем у дома, при Бога, защото тогава няма да сме принудени отново да идваме в материалния свят и да се преселваме от тяло в тяло в съня, наречен материално съществуване. По милостта на Шива Прачетсите наистина постигнали съвършенство и се върнали вкъщи, при Бога, след като достатъчно се наслаждавали на материалните удоволствия. В тази глава Маитрея ще разкаже на Видура как станало всичко това.