ТЕКСТ 47
татрваши йе вк
бхӣт духитара тад
уджджахрус те прачетобхя
упади сваямбхув
татра – там; аваши – останали; йе – които; вк – дървета; бхӣт – уплашени; духитарам – дъщеря си; тад – тогава; уджджахру – дадоха; те – те; прачетобхя – на Прачетсите; упади – посъветвани; сваямбхув – от Брахм.
По съвета на Брахм дърветата, които бяха останали живи, тозчас дадоха на Прачетсите своята дъщеря, защото бяха смъртно уплашени.
За дъщерята на дърветата се говори в текст 13 от тази глава. Родители на момичето били Кау и Прамлоч. Веднага щом родила детето, небесната куртизанка Прамлоч се върнала в райското царство. Когато момиченцето започнало да плаче, царят на Луната се смилил над него и му спасил живота, като сложил пръст в устата му и така му дал да суче нектар. Детето било поверено на грижите на дърветата, а когато пораснало и станало млада девойка, по волята на Брахм било дадено за жена на Прачетсите. В следващата строфа се казва, че тази девойка се наричала Мри. Тя била дадена на Прачетсите от управляващото божество на дърветата. Във връзка с това Шрӣла Джӣва Госвмӣ Прабхупда казва: вк тад-адхихт-деват – „Като се казва „дървета“, се има предвид божеството, което управлява дърветата“. Както има божество, което управлява водите и за което може да научим от Ведите, така има и божество, което управлява дърветата. Прачетсите започнали поголовно да изпепеляват дърветата, считайки ги за врагове. За да умиротвори царските синове, полубогът на тези дървета последвал съвета на Брахм и им дал младата девойка Мри.