ТЕКСТ 48
те ча брахмаа ден
мрим упайемире
яс махад-авагнд
аджанй аджана-йониджа
те – всички Прачетси; ча – също; брахмаа – на Брахм; дет – по волята; мрим – за Мри; упайемире – се ожениха; ясм – от която; махат – към велика личност; авагнт – заради неуважение; аджани – се роди; аджана-йони-джа – Дака, синът на Брахм.
Изпълнявайки повелението на Брахм, Прачетсите приеха девойката за своя съпруга. Тя даде живот на Дака, сина на Брахм. Дака трябваше да се роди от утробата на Мри, защото бе отказал да се подчини на Махдева (Шива) и се беше отнесъл неуважително с него. Заради това той два пъти трябваше да си смени тялото.
Тук съществено значение има думата махад-авагнт. Цар Дака бил син на Брахм и затова в предишното си раждане бил брхмаа. Но понеже показал небраминско поведение (абрхмаа), като се отнесъл непочтително с Махдева и го оскърбил, в следващия си живот той трябвало да се роди от семето на катрия. С други думи, Дака станал син на Прачетсите. Нещо повече, понеже проявил неуважение към Шива, той трябвало да мине през страданията, съпътстващи раждането от женска утроба. Вӣрабхадра, слугата на Шива, вече бил убил Дака на жертвената арена на Дака-ягя, но това не било достатъчно изкупление и Дака трябвало да се роди отново, този път от утробата на Мри. В края на Дака-ягя, след всички злополучни събития, Дака отправил молитви към Шива. Въпреки че трябвало да се раздели с тялото си и отново да се роди от утробата на жена, оплодена от катрия, по милостта на Шива Дака получил всякакви богатства. Такива са неуловимите закони на материалната природа. За съжаление, съвременният човек не познава тяхното действие. Лишени от всякакво знание за вечността на душата и за прераждането, днешните хора тънат в най-дълбоко невежество. Ето защо в Шрӣмад Бхгаватам (1.1.10) е казано: манд суманда-матайо манда-бхг хй упадрут. В епохата на Кали юга човекът е лош, мързелив, нещастен и постоянно разтревожен от материалните обстоятелства.