ТЕКСТ 49
чкуе тв антаре прпте
прк-сарге кла-видруте
я сасарджа прадж и
са дако даива-чодита
чкуе – на име Чкуа; ту – но; антаре – манвантарата; прпте – когато се случи; прк – предишно; сарге – сътворение; кла-видруте – унищожено с течение на времето; я – този, който; сасарджа – създаде; прадж – живи същества; и – желани; са – той; дака – Дака; даива – от Върховната Божествена Личност; чодита – вдъхновен.
Макар че предишното му тяло беше унищожено, същият този Дака, вдъхновен от върховната воля, създаде всички желани живи същества в манвантарата на Чкуа.
В Бхагавад-гӣт (8.17) се казва:
сахасра-юга-парянтам
ахар яд брахмао виду
ртри юга-сахасрнт
те 'хо-ртра-видо джан
„Един ден на Брахм продължава хиляда епохи. Такава е продължителността и на неговата нощ“. Един ден от живота на Брахм се състои от хиляда цикъла на четирите юги – Сатя, Трет, Двпара и Кали. През този ден се сменят четиринайсет манвантари, шестата от които се нарича Чкуа. В продължение на един ден на Брахм се изреждат следните Манувци: 1) Свямбхува, 2) Сврочиа, 3) Уттама, 4) Тмаса, 5) Раивата, 6) Чкуа, 7) Ваивасвата, 8) Свари, 9) Дака-свари, 10) Брахма-свари, 11) Дхарма-свари, 12) Рудра-свари, 13) Дева-свари и 14) Индра-свари.
И така, в един ден на Брахм се сменят четиринайсет Манувци, а за една година – 5040. Животът на Брахм продължава сто години, следователно общият брой на Манувците, които се появяват и изчезват през това време, е 504000. Всичко това става в рамките на една вселена, а вселените са безброй. Манувците се появяват и изчезват просто с дишането на Мах-виу. В Брахма сахит е казано:
ясяика-нишвасита-клам атхваламбя
джӣванти лома-виладж джагад-аа-нтх
виур махн са иха яся кал-вишео
говиндам ди-пуруа там аха бхаджми
Джагад-аа-нтха е Брахм. Джагад-аа-нтхите, Брахмите, са безброй – тогава може да си представим колко огромен е броят на Манувците. Сегашната епоха се управлява от Ваивасвата Ману. Всеки Ману живее 4 320 000 години, умножено по 71. От живота на сегашния Ману вече са изтекли 4 320 000 х 28 години. Но по законите на материалната природа всички тези продължителни животи рано или късно стигат своя край. Произшествието по време на Дака-ягя се случило през манвантарата Свямбхува. Заради това произшествие Дака бил наказан от Шива, но благодарение на молитвите, които отправил към Шива, отново възвърнал предишното си величие. Вишвантха Чакравартӣ хкура твърди, че Дака се подлагал на сурови мъчения и лишения до края на петата манвантара, а в началото на шестата манвантара, благодарение на благословиите на Шива, си върнал изгубените богатства.