ТЕКСТ 21

Бащата на Сатӣ бил убеден, че е много влиятелен и притежава огромни богатства и че е дал дъщеря си на съпруг, който не само е беден, но и недодялан. Най-вероятно той мислел, че макар дъщеря му да е благочестива съпруга, необикновено вярна на своя съпруг, положението на самия ѝ съпруг е по-скоро жалко. В отговор на това Сатӣ казала, че материалисти като Дака и неговите привърженици, които са погълнати от плодоносните дейности и раболепничат пред господаря си, не могат да разберат богатствата на съпруга ѝ. Шива се намира на съвсем различно равнище. Той притежава всички възможни богатства, но не обича да ги излага на показ. Затова неговите достояния се наричат авякта, непроявени. Но ако е необходимо, Шива може да демонстрира чудните си богатства веднага щом пожелае. И много скоро това действително щяло да стане, както предсказва настоящата строфа. На богатствата на Шива се наслаждават само ония, които са възпитали у себе си отреченост и са развили любов към Бога. Тези наслаждения са недостъпни за хората, които се стремят да задоволяват материалните си сетива. Подобни богатства не може да притежава никой друг, освен велики личности като Кумрите, Нрада и Шива.

В настоящата строфа Сатӣ осъжда вършителите на ведически ритуали и обреди. Те са наречени с думата дхӯма-вартмабхи – „хора, преживяващи с остатъците от жертвените храни“. Храната, принесена в жертва, може да бъде два вида. Единият вид се предлага при ритуалните жертвоприношения, извършвани с цел материална изгода, а другият вид е храната, която се предлага на Виу. Въпреки че във всички случаи Виу е главното божество на жертвения олтар, тези, които извършват ритуални обреди, си поставят за цел да удовлетворят едни или други полубогове и в замяна да получат материални облаги. Но истинско жертвоприношение е това, което се извършва, за да бъде удовлетворен Виу, и остатъците от храната, принесена в жертва по време на такова жертвоприношение, подпомагат духовното развитие на човека. Духовното развитие на оня, който извършва жертвоприношения, чиято цел не е Виу, е твърде бавно, затова дадената строфа осъжда подобни жертвени церемонии. Вишвантха Чакравартӣ заявява, че хората, извършващи ведически обреди и ритуали, приличат на гаргите, които охотно ядат остатъците, изхвърлени на боклука. С други думи, Сатӣ осъдила всички брхмаи, събрали се за жертвоприношението на Дака.

Независимо дали цар Дака и неговите ласкатели били в състояние да разберат положението на Шива, Сатӣ искала да внуши на баща си, че съпругът ѝ не е беден. Като вярна съпруга, Сатӣ дарява хората, които обожават Шива, с всички материални богатства. За това се говори в Десета Песен на Шрӣмад Бхгаватам. Често поклонниците на Шива са по-богати от тези, които почитат Виу, защото Дурга (Сатӣ), управляваща материалните дейности, ги дарява с всякакви материални богатства, за да прослави съпруга си. А поклонниците на Виу си поставят за цел духовното съвършенство и затова много често са лишени от материални богатства. Тези въпроси са обяснени подробно в Десета Песен.