ТЕКСТ 21
м ва падавя питар асмад-стхит
ягя-шлсу на дхӯма-вартмабхи
тад-анна-тптаир асу-бхдбхир ӣит
авякта-лиг авадхӯта-севит
м – не са; ва – твои; падавя – богатства; пита – о, татко; асмат-стхит – притежавани от нас; – които (богатства); ягя-шлсу – в жертвения огън; на – не; дхӯма-вартмабхи – чрез извършване на жертвоприношения; тат-анна-тптаи – удовлетворени от храните, принесени в жертва; асу-бхдбхи – задоволяващи телесните си потребности; ӣит – възхвалявани; авякта-лиг – чиято причина е непроявена; авадхӯта-севит – достигано от себепозналите се души.
О, татко, нито ти, нито твоите ласкатели могат да разберат богатствата, които притежаваме ние, защото тези, които извършват внушителни жертвоприношения за лична изгода, мислят само как да удовлетворят тялото си с храната, предложена като жертва. Но ние можем да проявим богатствата си, стига да пожелаем. На това са способни единствено великите личности, самоотречените, себепозналите се души.
Бащата на Сатӣ бил убеден, че е много влиятелен и притежава огромни богатства и че е дал дъщеря си на съпруг, който не само е беден, но и недодялан. Най-вероятно той мислел, че макар дъщеря му да е благочестива съпруга, необикновено вярна на своя съпруг, положението на самия ѝ съпруг е по-скоро жалко. В отговор на това Сатӣ казала, че материалисти като Дака и неговите привърженици, които са погълнати от плодоносните дейности и раболепничат пред господаря си, не могат да разберат богатствата на съпруга ѝ. Шива се намира на съвсем различно равнище. Той притежава всички възможни богатства, но не обича да ги излага на показ. Затова неговите достояния се наричат авякта, непроявени. Но ако е необходимо, Шива може да демонстрира чудните си богатства веднага щом пожелае. И много скоро това действително щяло да стане, както предсказва настоящата строфа. На богатствата на Шива се наслаждават само ония, които са възпитали у себе си отреченост и са развили любов към Бога. Тези наслаждения са недостъпни за хората, които се стремят да задоволяват материалните си сетива. Подобни богатства не може да притежава никой друг, освен велики личности като Кумрите, Нрада и Шива.
В настоящата строфа Сатӣ осъжда вършителите на ведически ритуали и обреди. Те са наречени с думата дхӯма-вартмабхи – „хора, преживяващи с остатъците от жертвените храни“. Храната, принесена в жертва, може да бъде два вида. Единият вид се предлага при ритуалните жертвоприношения, извършвани с цел материална изгода, а другият вид е храната, която се предлага на Виу. Въпреки че във всички случаи Виу е главното божество на жертвения олтар, тези, които извършват ритуални обреди, си поставят за цел да удовлетворят едни или други полубогове и в замяна да получат материални облаги. Но истинско жертвоприношение е това, което се извършва, за да бъде удовлетворен Виу, и остатъците от храната, принесена в жертва по време на такова жертвоприношение, подпомагат духовното развитие на човека. Духовното развитие на оня, който извършва жертвоприношения, чиято цел не е Виу, е твърде бавно, затова дадената строфа осъжда подобни жертвени церемонии. Вишвантха Чакравартӣ заявява, че хората, извършващи ведически обреди и ритуали, приличат на гаргите, които охотно ядат остатъците, изхвърлени на боклука. С други думи, Сатӣ осъдила всички брхмаи, събрали се за жертвоприношението на Дака.
Независимо дали цар Дака и неговите ласкатели били в състояние да разберат положението на Шива, Сатӣ искала да внуши на баща си, че съпругът ѝ не е беден. Като вярна съпруга, Сатӣ дарява хората, които обожават Шива, с всички материални богатства. За това се говори в Десета Песен на Шрӣмад Бхгаватам. Често поклонниците на Шива са по-богати от тези, които почитат Виу, защото Дурга (Сатӣ), управляваща материалните дейности, ги дарява с всякакви материални богатства, за да прослави съпруга си. А поклонниците на Виу си поставят за цел духовното съвършенство и затова много често са лишени от материални богатства. Тези въпроси са обяснени подробно в Десета Песен.