ТЕКСТ 11
амарайитв там асахя-теджаса
маню-плута дурнирӣкя бхру-ку
карла-дарбхир удаста-бхгаа
ст свасти ки копаято видхту
амарайитв – след като разгневи; там – него (Шива); асахя-теджасам – с ослепително сияние; маню-плутам – изпълнен с гняв; дурнирӣкям – към който не можеше да се гледа; бхру-ку – с движението на веждите си; карла-дарбхи – от страшните му зъби; удаста-бхгаам – разпръснал светилата; ст – трябва да има; свасти – късмет; ким – как; копаята – разгневявайки (Шива); видхту – на Брахм.
Гигантският черен човек оголи ужасяващите си зъби. С едно движение на веждите си той разпръсна светилата навсякъде по небето и те помръкнаха в ослепителното сияние, излъчващо се от тялото му. Дори Брахм, бащата на Дака, не бе в състояние да се спаси от този неистов гняв, предизвикан от недостойната постъпка на Дака.