No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 9

прасӯти-мишр стрия удвигна-читт
ӯчур випко вджинасяива тася
ят пашянтӣн духит праджеа
сут сатӣм авададхв ангм

прасӯти-мишр – начело с Прасӯти; стрия – жените; удвигна-читт – много разтревожени; ӯчу – казаха; випка – опасността, възникнала в резултат; вджинася – от греховното дело; ева – всъщност; тася – негово (на Дака); ят – понеже; пашянтӣнм – пред погледите; духитм – на сестрите ѝ; праджеа – господарят на сътворените същества (Дака); сутм – дъщеря му; сатӣм – Сатӣ; авададхяу – оскърбена; ангм – напълно невинна.

Прасӯти, жената на Дака, и останалите жени бяха обзети от силна тревога и рекоха: Тази опасност ни връхлита заради Дака, който допусна невинната Сатӣ да сложи край на живота си пред очите на своите сестри.

Понеже била добросърдечна жена, Прасӯти веднага разбрала, че приближаващата опасност е предизвикана от тежкия грях на безсърдечния Праджпати Дака. Той бил толкова жесток, че дори не понечил да възпре най-малката си дъщеря, когато тя сложила край на живота си пред очите на своите сестри. Майката на Сатӣ разбирала каква болка ѝ е причинила обидата от страна на баща ѝ. Заедно със Сатӣ на церемонията дошли и всички останали дъщери на Дака, но той пренебрегнал само нея, защото била съпруга на Шива, докато другите си дъщери посрещнал така, както подобавало. При спомена за този инцидент съпругата на Дака отчетливо осъзнала, че към тях приближава опасност и че сега мъжът ѝ ще трябва да плати за ужасната си постъпка със своя собствен живот.

« Previous Next »