ТЕКСТ 8
вт на внти на хи санти дасява
прчӣна-бархир джӣвати хогра-даа
гво на клянта ида куто раджо
локо 'дхун ки пралая калпате
вт – ветровете; на внти – не духат; на – не; хи – защото; санти – са възможни; дасява – разбойници; прчӣна-бархи – старият цар Бархи; джӣвати – живее; ха – все още; угра-даа – който би наказал сурово; гва – кравите; на клянте – не ги водят; идам – този; кута – откъде; раджа – прах; лока – планетата; адхун – сега; ким – е ли; пралая – за унищожение; калпате – счита се за готова.
Те се чудеха кой ли може да вдига такъв прах: не духа вятър, по това време никога не минават крави, нито пък е вероятно прашните облаци да са вдигнати от разбойници, защото все още управлява могъщият цар Бархи, който би наказал злодеите. Откъде се е взела бурята? Да не би да е дошло време за унищожението на тази планета?
В дадената строфа особено важни са думите прчӣна-бархир джӣвати. Царят на онези земи бил известен под името Бархи и макар че вече бил стар, не само се държал, но и бил много могъщ владетел. Затова не можело да се появят крадци или разбойници. По косвен начин тук се утвърждава, че крадци, разбойници, измамници и отхвърлени деца може да има само в държава или царство, чийто владетел не е достатъчно силен. Когато под лозунгите за свобода и справедливост на престъпниците им се позволява да правят каквото поискат, тогава крадци и бандити рушат спокойствието в страната или царството. Прашната буря, вдигната от войниците и сподвижниците на Шива, напомняла за унищожението на света. Когато дойде време да бъде разрушено материалното проявление, с тази задача се заема Шива. Затова предизвиканото от него положение напомняло за гибелта на космическото творение.