ТЕКСТ 25

От тези стихове става ясно, че съзнанието на обитателките на райските планети също е замърсено от мисли за полово наслаждение, затова те идват с въздушните си кораби да се изкъпят в реките Нанд и Алакананд. Тук е важно да отбележим, че двете реки Нанд и Алакананд са осветени от прахта в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност. Както водите на Ганг са свещени, защото извират от пръстите на краката на Върховната Божествена Личност, Нряа, така и всяка друга вода или предмет, който по някакъв начин е свързан с преданото служене за Върховната Божествена Личност, е пречистен и свят. Това е принципът, залегнал в основата на всички правила в преданото служене: онова, което влезе в допир с лотосовите нозе на Бога, мигновено се освобождава от материалните замърсявания.

Тъй като съзнанието на райските нимфи било осквернено от мисли за полови наслаждения, те слизали при святите реки, за да се изкъпят и да се позабавляват със съпрузите си, като се пръскат с вода. Във връзка с това трябва да обърнем внимание на думите рати-каршит, които посочват, че след като утолят сладострастието си, жените изпадат в униние. Макар че считат половите забавления за телесна потребност, след като задоволят тази „потребност“, те не се чувстват щастливи.

Друг важен момент е, че в тази строфа Говинда, Върховната Божествена Личност, е наречен Тӣртхапда. Тӣртха значи „свято място“, а пда – „лотосовите нозе на Бога“. Хората посещават святите места, за да изкупят греховете си. С други думи, ако се посвети на лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, Ка, човек мигом се пречиства от всички грехове. Лотосовите нозе на Бога се наричат тӣртха-пда, защото дават подслон на стотици хиляди светци, които с присъствието си очистват от грехове местата за поклонение. Шрӣла Нароттама дса хкура, велик чря от Гауӣя Ваиава-сампрадя, ни съветва да не ходим по святите места. Да се пътува от място на място, е твърде трудно, затова разумният човек просто приема подслон при лотосовите нозе на Говинда и така веднага се пречиства от всичките си грехове. Този, който е изцяло погълнат от служене в лотосовите нозе на Говинда, се нарича тӣртха-пда; за такъв човек не е необходимо да ходи по поклонения, защото като служи в лотосовите нозе на Бога, той се сдобива със същото благо, каквото носи посещаването на святи места. Чистият предан, който има непоколебима вяра в лотосовите нозе на Бога, с присъствието си е в състояние да превърне в свято място всяко кътче на света. Тӣртхӣ-курванти тӣртхни (Шрӣмад Бхгаватам, 1.13.10). Святите места са святи, защото в тях живеят чисти предани. Всяко място става свято, ако в него отседне или се засели Богът или негов чист предан. С други думи, в която и част на вселената да се намира чистият предан, изцяло посветил се на служене на Бога, това място веднага се превръща в свещено и той спокойно може да служи на Върховния така, както самият Върховен желае.