ТЕКСТ 53

Жертвоприношението е обред, който се извършва, за да бъде удовлетворена Върховната Божествена Личност. Във втора глава от Първа Песен на Шрӣмад Бхгаватам се казва, че човек трябва да се старае да разбере дали Върховната Божествена Личност е доволна от това, което той прави. С други думи, цел на всичките ни дейности трябва да бъде удоволствието на Върховната Божествена Личност. Както дългът на служителя в някоя фирма е да работи така, че собственикът или президентът на фирмата да е доволен от него, по същия начин дълг на всеки е да удовлетворява с дейностите си Върховната Божествена Личност. Как човек може да удовлетвори Върховния Бог, е описано във ведическите произведения, а извършването на дейности за удовлетворението на Бога се нарича ягя. Иначе казано, ягя е дейност, извършена в името на Върховния. Човек трябва да си даде сметка, че всяко действие, което не е ягя, става причина за материално робство. Това е обяснено в Бхагавад-гӣт (3.9): ягртхт кармао 'нятра локо 'я карма-бандхана. Карма-бандхана означава, че ако дейностите ни нямат за цел да удовлетворят Върховния Бог, Виу, последствията им ще ни обвържат. Човек трябва да работи не в името на собственото си сетивно наслаждение, а за да удовлетвори Бога. Такъв начин на действие се нарича ягя.

Полубоговете очаквали, че след като Дака извърши ягята, те ще получат прасд, остатъци от храната, предложена на Виу. Шива, който бил един от полубоговете, също очаквал своя дял от прасда, ала Дака, изпълнен с неприязън към него, нито го поканил на ягята, нито пък му отредил дял от прасда. И сега, след като слугите на Шива били опустошили жертвената арена, Брахм започнал да успокоява Шива и да го уверява, че ще получи полагащия му се дял от прасда. За тази цел обаче Шива трябвало да възстанови всичко, което слугите му разрушили.

В Бхагавад-гӣт (3.11) се казва, че като извършваме жертвоприношения (яги), удовлетворяваме всички полубогове. Жертвоприношенията са необходими, защото полубоговете очакват прасд, на който да се насладят. Тези, които са погълнати от материални дейности и са привързани към сетивните наслаждения, задължително трябва да извършват яги, иначе ще бъдат обвързани от последствията на дейностите си. По тази причина Дака, родоначалник на човешкия род, започнал ягя, и Шива очаквал своя дял от прасда. Ала тъй като Дака не поканил на жертвоприношението Шива, се стигнало до произшествие и само благодарение намесата на Брахм всичко свършило благополучно.

Да се извърши ягя, не е никак просто, защото трябва да бъдат поканени всички полубогове. В Кали юга подобни скъпи жертвени церемонии са неосъществими, нито пък е възможно на тях да бъдат поканени полубоговете, затова свещените писания препоръчват: ягяи сакӣртана-пряир яджанти хи сумедхаса (Шрӣмад Бхгаватам, 11.5.32). Разумните хора разбират, че в Кали юга е невъзможно да се извършват ведически жертвоприношения. Но от друга страна, ако хората престанат да извършват яги и се лишат от благосклонността на полубоговете, нормалният ход на годишните времена ще се наруши и няма да падат достатъчно дъждове – всичко това се намира във властта на полубоговете. Ето защо, за да има мир и благоденствие в обществото, всички разумни хора трябва да извършват сакӣртана-ягя, т.е. да повтарят святите имена Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе. Трябва да каним хората, да пеем заедно с тях Харе Ка и после да ги гощаваме с прасд. Тази ягя ще удовлетвори всички полубогове и по целия свят ще се възцари мир и материално благополучие. Извършването на ведически обреди има и друг недостатък: ако човек не успее да удовлетвори дори един-единствен полубог сред стотиците хиляди полубогове (както Дака разсърдил Шива), всичко свършва зле. Но в днешната епоха процедурата на жертвоприношенията е максимално опростена. Сега е достатъчно човек да повтаря мантрата Харе Ка, за да удовлетвори Ка, а заедно с него – и всички полубогове.