ТЕКСТ 34
ая ӯчу
ананвита те бхагаван вичеита
яд тман чараси хи карма нджясе
вибхӯтайе ята упаседур ӣшварӣ
на маняте сваям анувартатӣ бхавн
ая – мъдреците; ӯчу – се помолиха; ананвитам – удивителни; те – твоите; бхагаван – о, притежателю на всички богатства; вичешитам – деяния; ят – които; тман – със своите енергии; чараси – Ти извършваш; хи – определено; карма – към тези дела; на аджясе – не си привързан; вибхӯтайе – за нейната милост; ята – от които; упаседу – обожавана; ӣшварӣм – към Лакмӣ, богинята на щастието; на маняте – не си привързан; сваям – Ти самият; анувартатӣм – към покорната си слугиня (Лакмӣ); бхавн – о, Господи.
Мъдреците казаха: О, Господи, твоите деяния са удивителни, но Ти не си привързан към тях, въпреки че ги извършваш сам чрез различните си енергии. Ти не си привързан дори към богинята на щастието, която е обожавана от велики полубогове като Брахм, молещи се за нейната благосклонност.
В Бхагавад-гӣт се казва, че с удивителните си дейности Богът не се стреми към определена цел; нещо повече, Той не е принуден да ги извършва. Но въпреки това, за да даде пример на обикновените хора, Богът действа и всичките му дейности са удивителни. Едновременно с това Той обаче не е привързан към нищо. На м карми лимпанти – въпреки че извършва чудеса, Богът не е привързан към нищо (Бхагавад-гӣт, 4.14). Той е независим. В потвърждение тук се казва, че Той не е привързан дори към Лакмӣ, богинята на щастието, която постоянно му служи. Дори полубогове като Брахм обожават богинята на щастието, за да спечелят благоволението ѝ. Ка обаче е обожаван от стотици хиляди богини на щастието и въпреки това не е привързан към никоя от тях. Великите мъдреци подчертават това качество на Бога, защото то свидетелства за възвишеното му трансцендентално положение. Това качество отличава Бога от обикновените живи същества, които са привързани към плодовете от благочестивите си дейности.