ГЛАВА СЕДМА

ТЕКСТ 1: Мъдрецът Маитрея продължи: О, силноръки Видура, успокоен от думите на Брахм, Шива отвърна на молбите му така.

ТЕКСТ 2: Шива каза: Уважаеми татко, аз не се чувствам засегнат от оскърблението, което ми нанесоха полубоговете. Те се държат като неразумни деца, затова аз не мога да приема обидата им сериозно. Наказах ги само за да ги поправя.

ТЕКСТ 3: Шива продължи: Понеже главата на Дака вече стана на пепел, той ще получи козя глава. А полубогът Бхага ще може да вижда своя дял от жертвените дарове с очите на Митра.

ТЕКСТ 4: Полубогът Пӯ ще може да дъвче само със зъбите на учениците си, а пък ако иска да се храни сам, ще трябва да утолява глада си с тесто от нахутено брашно. Но раните на всички полубогове, които се съгласиха да ми дадат дял от жертвоприношението, ще зараснат напълно.

ТЕКСТ 5: Тези, на които им бяха отсечени ръцете, ще могат да работят с ръцете на Ашвинӣ-кумра, а тези, на които им бяха отрязани само китките, ще трябва да действат с ръцете на Пӯ. По същия начин ще трябва да действат и жреците. А пък Бхгу – той ще получи козя брада.

ТЕКСТ 6: Великият мъдрец Маитрея продължи: Скъпи Видура, след като изслушаха Шива, най-добрия сред благодетелите, всички присъстващи се почувстваха много доволни.

ТЕКСТ 7: След това Бхгу, първият сред великите мъдреци, покани Шива да дойде на жертвената арена. Така всички полубогове, съпровождани от мъдреците, от Шива и от самия Брахм, отидоха на същото място, където доскоро се бе извършвала великата жертвена церемония.

ТЕКСТ 8: Когато всичко бе сторено точно така, както Шива бе пожелал, тялото на Дака се съедини с главата на животното, предназначено да бъде принесено в жертва.

ТЕКСТ 9: Когато към тялото на цар Дака прикрепиха животинската глава, той мигновено дойде в съзнание и пробуждайки се, видя пред себе си Шива.

ТЕКСТ 10: И тогава, щом Дака видя Шива, който язди бик, сърцето му, осквернено от завист към него, тозчас се пречисти, както есенните дъждове избистрят езерата.

ТЕКСТ 11: Той понечи да се помоли на Шива, но щом си спомни за ужасната смърт на своята дъщеря Сатӣ, очите му се напълниха със сълзи, горестта задуши гърлото му и той не успя да изрече нито дума.

ТЕКСТ 12: Тогава, преизпълнен с любов и нежност, цар Дака напълно дойде на себе си. С огромни усилия той успокои своя ум, овладя чувствата си и с ясно съзнание започна да отдава молитви на Шива.

ТЕКСТ 13: Цар Дака каза: О, скъпи Шива, аз тежко те оскърбих, но ти си толкова добросърдечен, че вместо да ме лишиш от своята милост, ми направи огромно добро, като ме наказа. Ти и Бог Виу не отхвърляте дори недостойните брхмаи, които не могат да свършат нищо полезно, затова не е чудно, че се смили над мен, извършващия жертвоприношения.

ТЕКСТ 14: О, Шива, мой велики и могъщи господарю, ти първи бе създаден от устата на Брахм, за да защитаваш брхмаите, заети с изучаване на Ведите, с въздържания, със следване на обети и със себепознание. Като покровител на брхмаите, ти надеждно закриляш и техните регулиращи принципи, както пастирчето винаги пази кравите си с тояга в ръка.

ТЕКСТ 15: Аз бях сляп за величието ти и затова пред очите на всички те обсипах със стрелите на грубите думи, но ти не обърна внимание. Отказвайки да се подчиня на тебе, най-почитания сред полубоговете, аз се бях устремил право към ада, но ти ме съжали и ме спаси от сигурна гибел, като ме наказа. Моля се да бъдеш удовлетворен от собствената си милост, защото аз съм безсилен да те удовлетворя с думите си.

ТЕКСТ 16: Славният мъдрец Маитрея каза: След като получи прошка от Шива, цар Дака, заедно с великите мъдреци, жреците и другите, с разрешението на Брахм отново започна ягята.

ТЕКСТ 17: След това, преди да възобновят жертвоприношението, брхмаите се разпоредиха да бъде почистена жертвената арена, осквернена от безчинствата на Вӣрабхадра и на останалите зли духове от свитата на Шива. После брхмаите подготвиха в огъня да бъдат принесени дарове, наречени пуроша.

ТЕКСТ 18: Великият мъдрец Маитрея каза на Видура: Скъпи Видура, щом цар Дака потъна в свещена медитация и повтаряйки мантри от „Яджур Веда“, взе да излива пречистено масло в жертвения огън, там се появи Бог Виу в изначалната си форма на Нряа.

ТЕКСТ 19: Бог Нряа седеше на раменете на Стотра (Гаруа), който имаше огромни криле. Веднага щом Богът се появи, всички световни посоки се озариха от ярко сияние, което затъмни сиянието на Брахм и на останалите присъстващи.

ТЕКСТ 20: Цветът на кожата му бе смугъл, дрехите му бяха златистожълти, а короната му сияеше като слънце. Косите му със синкав оттенък напомняха цвета на черни пчели, а ликът му бе украсен с обици. В осемте си ръце, окичени със златни гривни и украшения, Той държеше раковина, диск, боздуган, лотос, стрела, лък, щит и меч. Цялото му тяло напомняше кичесто дърво, отрупано с цветове.

ТЕКСТ 21: Бог Виу бе неотразимо прекрасен, защото на неговите гърди се намираше самата богиня на щастието, а шията му бе украсена с гирлянд от цветя. На лицето му грееше усмивка, която покоряваше целия свят, и особено преданите. Белите ветрила от косми на як, с които вееха на Бога от двете страни, приличаха на два бели лебеда, а белият балдахин над главата му беше като луната.

ТЕКСТ 22: Щом видяха Бог Виу, всички полубогове – Брахм, Шива, гандхарвите и останалите – мигом паднаха на земята в знак на дълбока почит и благоговение.

ТЕКСТ 23: Тялото на Нряа излъчваше такъв ослепителен блясък, че сиянието на всички присъстващи мигом помръкна и те почтително се смълчаха. Преизпълнени с почит и благоговение, всички докоснаха с длани челата си и се приготвиха да отдадат молитви на Адхокаджа, Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 24: Макар че безграничното величие на Върховния Бог бе непонятно за мисълта дори на Брахм и на другите полубогове, по милостта на Върховната Божествена Личност всички успяха да видят трансценденталната форма на Бога. И само заради тази милост те успяха, всеки според възможностите си, да му отдадат благоговейни молитви.

ТЕКСТ 25: Когато Бог Виу прие всички жертвени дарове, Праджпати Дака, обзет от радост, започна да му отдава смирени молитви. Богът, Върховната Личност, е господарят на всички жертвоприношения и наставникът на всички Праджпати. На него служат дори личности като Нанда и Сунанда.

ТЕКСТ 26: Дака се обърна към Върховната Божествена Личност с такива слова: О, Господи, Ти си отвъд всички равнища на интелектуално познание. Ти си напълно духовен, не знаеш какво е страх и материалната енергия винаги е подвластна на тебе. Дори когато идваш в царството ѝ, Ти оставаш трансцендентален към нея. И понеже си напълно независим, материалните замърсявания не могат да те докоснат.

ТЕКСТ 27: Жреците се обърнаха към Бога с такива слова: О, Господи, който си чужд на материалните замърсявания! Проклети от слугите на Шива, ние се привързахме към плодоносните дейности, така стигнахме до падение и загубихме цялото си знание за тебе. Нещо повече, като следваме наставленията в трите раздела на Ведите, ние си въобразяваме, че извършваме обреди в името на ягя. Знаем, че тъкмо Ти си се погрижил всеки полубог да получава своя дял от жертвените дарове.

ТЕКСТ 28: Всички присъстващи полубогове се обърнаха към Бога с такива слова: О, Господи, Ти си единственото спасение за тези, чийто живот е изпълнен с тревоги! В непристъпната крепост на обусловеното съществуване времето, също като змия, дебне всякого и чака сгоден случай да му нанесе удар. Този свят е пълен със свирепи животни, готови всеки момент да нападнат, и на всяка крачка човек може да хлътне в ямите на щастието и на несретата. Тук винаги бушува огънят на скръбта и ни мамят миражите на измамното щастие, но нито в едното, нито в другото човек може да намери покой. Така неразумните хора се въртят в кръговрата на раждането и на смъртта, превити под бремето на измислените си задължения, и никой не знае кога ще приемат подслон в сянката на лотосовите Ти нозе.

ТЕКСТ 29: Шива каза: О, Господи, моят ум и съзнанието ми винаги са съсредоточени върху лотосовите Ти нозе, които са източник на всички благословии и изпълняват всички желания. Великите мъдреци знаят тази истина и обожават лотосовите Ти нозе, защото те наистина са достойни за обожание. Сега, когато умът ми е съсредоточен върху твоите лотосови нозе, аз не обръщам внимание на ония, които ме оскърбяват, като казват, че навиците ми са нечисти. Техните обвинения не ме засягат и от жалост аз прощавам на тези хора, както Ти проявяваш състрадание към всички живи същества.

ТЕКСТ 30: Шрӣ Бхгу каза: О, Господи, всички живи създания, като се започне от най-висшето, Брахм, и се стигне до обикновената мравка, са под влиянието на непреодолимата илюзорна енергия и затова не познават истинската си природа. Всички се отъждествяват с тялото си и тънат в мрака на заблуждението. Всъщност те не са способни да разберат, че в образа си на Свръхдушата Ти си във всяко живо същество и си абсолютен. Ти си вечният приятел и закрилник на всички отдадени на тебе души, затова Те моля, смили се над мене и ми прости всички оскърбления!

ТЕКСТ 31: Брахм каза: О, Господи, човек не може да разбере твоята личност и вечната Ти форма с помощта на различните познавателни методи. Емпиричният процес на познание, както и неговите цели и средства, са материални, а твоето положение винаги е трансцендентално по отношение на това материално творение.

ТЕКСТ 32: Цар Индра каза: О, Господи, за благото на цялата вселена Ти идваш в този свят в трансценденталната си осемръка форма и държиш оръжие във всяка от ръцете си. Трансценденталният Ти образ е извор на блаженство за взора и ума. О, Господи, в тази своя форма Ти винаги си готов да накажеш демоните, които ненавиждат преданите.

ТЕКСТ 33: Съпругите на жреците, които извършваха жертвоприношението, казаха: О, Господи, това жертвоприношение бе подготвено по искане на Брахм, но разгневен на Дака, Шива опустоши цялото жертвено място и заради гнева му животните, предназначени да бъдат принесени в жертва, сега лежат мъртви. Така всички приготовления за ягята пропаднаха. Нека сега погледът на лотосовите Ти очи отново да освети и пречисти жертвената арена!

ТЕКСТ 34: Мъдреците казаха: О, Господи, твоите деяния са удивителни, но Ти не си привързан към тях, въпреки че ги извършваш сам чрез различните си енергии. Ти не си привързан дори към богинята на щастието, която е обожавана от велики полубогове като Брахм, молещи се за нейната благосклонност.

ТЕКСТ 35: Сиддхите казаха: Както слонът, пострадал от горски пожар, забравя всичките си мъки, когато влезе в прохладните води на реката, така нашите умове, о, Господи, винаги са потопени в нектарната река на трансценденталните Ти забавления и не искат никога да се разделят с това трансцендентално блаженство, което по нищо не отстъпва на удоволствието от сливането с Абсолюта.

ТЕКСТ 36: Съпругата на Дака отправи такава молитва: О, Господи, какво щастие е, че се появи тук, на жертвената арена! С дълбока почит се покланям пред тебе и се моля да бъдеш доволен. Без тебе жертвената арена губи своята красота, както тялото не е красиво, когато го лишат от глава.

ТЕКСТ 37: Господарите на планетите казаха: О, Господи, ние вярваме само на това, което можем да възприемем със сетивата си, но сега недоумяваме – наистина ли те виждаме с материалните си сетива? Материалните сетива могат да възприемат само проявения свят, а Ти си отвъд материалното творение, изградено от пет елемента. Ти си шестият елемент. Ето защо на нас ни се струва, че си сътворен от материалния свят.

ТЕКСТ 38: Великите мистици казаха: О, Господи, тези, които съзнават, че не се различават от тебе, защото в образа си на Свръхдуша Ти пребиваваш в сърцата на всички живи създания, са Ти много скъпи. Ти си изключително благосклонен към всички, които Ти служат с преданост и Те приемат за свой господар, а себе си – за твои слуги. Ти си толкова милостив, че винаги се грижиш за тях.

ТЕКСТ 39: Отдаваме смирените си почитания на Върховния, който е сътворил многообразието от проявени живи същества и ги е поставил под влиянието на трите качества на материалния свят, за да ги създава, поддържа и унищожава. Той самият обаче не е подвластен на външната енергия. В своята личностна форма Той е напълно свободен от различните проявления на материалните качества и никога не попада в илюзията на погрешното отъждествяване.

ТЕКСТ 40: Олицетворените Веди казаха: С дълбока почит се покланяме на тебе, Господи, пристан на гуата на доброто и затова първоизвор на религията, отреченията и покаянията. Отдаваме Ти смирени почитания, защото си трансцендентален към всички материални качества и никой не познава докрай нито тебе, нито истинското Ти положение.

ТЕКСТ 41: Полубогът на огъня каза: О, Господи, почтително се покланям на тебе, защото единствено по твоята милост аз сияя като пламтящ огън и приемам жертвените дарове, примесени с масло. Петте вида жертви, за които се говори в „Яджур Веда“, са различни твои енергии, петте вида ведически химни са предназначени да те обожаваме с тях, а актът на жертвоприношението си самият Ти, Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 42: Полубоговете казаха: О, Господи, много отдавна, по време на унищожението на тази вселена, Ти прибра в себе си всички енергии на материалното мироздание. През това време обитателите на висшите планети, включително такива освободени души като Санака, медитираха върху тебе, вглъбени във философски размишления. Следователно Ти си изначалната личност и този, който почива във водите на унищожението, легнал върху змията Шеа. А сега Ти си дошъл при нас, твоите слуги. Молим те, защитавай ни от всички опасности.

ТЕКСТ 43: Гандхарвите казаха: О, Господи, всички полубогове, включително Шива, Брахм, Индра, Марӣчи и великите мъдреци, са само различни части от твоето тяло. Ти си Върховният Всемогъщ и цялото творение е като играчка в ръцете Ти. Ние винаги виждаме в тебе Върховната Божествена Личност и затова Ти отдаваме смирените си поклони.

ТЕКСТ 44: Виддхарите казаха: О, Господи, живото същество получава човешко тяло, за да постигне най-висшето съвършенство, но подведено от външната Ти енергия, то погрешно се отъждествява с това тяло, създадено от материалната енергия. Така, под влиянието на м, то се надява да постигне щастие в материалното наслаждение. Понеже е заблудено, то изпитва влечение само към тленното, измамното щастие. Ала твоите трансцендентални деяния имат такава сила, че ако човек просто слуша повествованията за тях и ги разказва на другите, той завинаги може да се освободи от илюзията.

ТЕКСТ 45: Брхмаите казаха: О, Господи, Ти си олицетворение на жертвоприношенията. Ти си пречистеното масло, което се предлага в огъня, Ти си самият огън, Ти си ведическите химни, които се пеят по време на жертвоприношението, Ти си дървата и пламъкът, Ти си тревата куша и жертвените съдове. Ти си жреците, които извършват ягята, Ти си полубоговете начело с Индра, Ти си жертвеното животно. Всичко, което се принася в жертва, си Ти или твоя енергия.

ТЕКСТ 46: О, Господи, олицетворение на ведическото знание, много, много отдавна, в един от миналите милениуми, Ти се появи в образа на огромен глиган и повдигна Земята от водите, както слонът измъква с хобота си лотос от езерото. Когато този огромен глиган нададе трансцендентален рев, всички приеха звука за жертвен химн и великите мъдреци, такива като Санака, започнаха да медитират върху него и да отдават молитви в твоя възхвала.

ТЕКСТ 47: О, Господи, ние чакахме твоето идване, защото не можехме да извършваме ягите така, както предписват Ведите. Молим те, прояви благосклонност към нас. Човек може да преодолее всички препятствия просто като повтаря твоето свято име. А сега, когато си тук, ние с дълбока почит Ти отдаваме смирените си поклони.

ТЕКСТ 48: Шрӣ Маитрея каза: След като всички присъстващи отдадоха възхвала на Бог Виу, Дака, чието съзнание изцяло се бе пречистило, приготви всичко необходимо, за да може ягята, прекъсната от слугите на Шива, да започне отново.

ТЕКСТ 49: Маитрея продължи: О, безгрешни Видура, Бог Виу е истинският наслаждаващ се на плодовете от всички жертвоприношения. Но понеже е Свръхдушата на всички живи създания, Той се задоволи само с този дял от жертвените дарове, който му бе отреден. Удовлетворен от полученото, Богът се обърна към Дака с ласкави думи.

ТЕКСТ 50: Бог Виу отвърна: Брахм, Шива и Аз сме върховната причина на материалното мироздание. Аз съм Свръхдушата, независимият свидетел, но в имперсонален аспект между Брахм, Шива и мене няма разлика.

ТЕКСТ 51: Богът продължи: О, Дака Двиджа, Аз съм изначалната Божествена Личност, но за да създавам, поддържам и унищожавам космическото творение, Аз действам чрез материалната си енергия, а в зависимост от различните дейности, които извършват, моите посредници носят различни имена.

ТЕКСТ 52: Богът продължи: Оня, който е лишен от истинско знание, си мисли, че полубоговете като Брахм и Шива са независими. На него може да му се струва, че дори живите същества са независими.

ТЕКСТ 53: Дори посредственият човек разбира, че главата и останалите части на тялото не съществуват сами за себе си, отделно от тялото. Така и моят предан не разграничава никого и нищо от Виу, от всепроникващата Божествена Личност.

ТЕКСТ 54: Богът продължи: Истинско умиротворение постига единствено този, което е осъзнал Брахман и не счита, че Брахм, Виу, Шива и всички останали живи създания са независими от Върховния.

ТЕКСТ 55: Мъдрецът Маитрея каза: Дака, главният сред всички Праджпати, получи от Върховната Божествена Личност тези забележителни наставления и почете Бог Виу, като извърши предписаните жертвени церемонии. После, отделно от това, той извърши церемония в чест на Брахм и Шива.

ТЕКСТ 56: После Дака почете Шива, като смирено му поднесе неговия дял от жертвените дарове. След като церемонията на жертвоприношението свърши, той разпредели остатъците от храната, принесена в жертва, сред останалите полубогове и сред присъстващите там хора. Когато с помощта на жреците Дака приключи с всички тези задължения, той се почувства напълно доволен и извърши религиозно умиване.

ТЕКСТ 57: Така, като обожаваше Върховния Бог Виу чрез жертвени обреди, Дака твърдо се установи на пътя на религията. Още повече че всички полубогове, които бяха дошли за ягята, го благословиха, преди да се разотидат, като му обещаха, че неговото благочестие непрекъснато ще нараства.

ТЕКСТ 58: Маитрея каза: От авторитетни източници съм чувал, че след като Дкяӣ (дъщерята на Дака) си напусна тялото, което бе получила от своя баща, тя се родила в царството на Хималаите като дъщеря на Мен.

ТЕКСТ 59: Амбик (богиня Дург), която преди бе Дкяӣ (Сатӣ), отново се омъжи за Шива, както енергиите на Върховната Божествена Личност отново започват да действат при всяко поредно сътворение.

ТЕКСТ 60: Маитрея каза: Скъпи Видура, историята за това, как Шива опустоши ягята на Дака, чух от великия предан Уддхава, ученик на Бхаспати.

ТЕКСТ 61: Великият мъдрец Маитрея приключи разказа си, като рече: О, сине на Куру, човек, който с вяра и преданост слуша и на свой ред разказва тази история за жертвоприношението на Дака, извършено от Върховната Божествена Личност, от Виу, се пречиства от цялото замърсяване на материалното съществуване.