ТЕКСТ 32

Обикновено човек, който е получил правилно духовно възпитание, изцяло се посвещава на духовни занимания едва в края на своя живот. Затова според принципите на ведическата цивилизация човек минава през четири етапа в живота си. В началото той живее като брахмачрӣ – ученик, който изучава ведическите писания под авторитетното ръководство на духовен учител. След това той се задомява и поема отговорностите на семеен, както се препоръчва във Ведите. После семейният става внапрастха, а накрая, в най-зрялата си възраст, се оттегля и от семейния живот, и от живота на внапрастха и приема саннса, за да се посвети единствено и изцяло на предано служене.

По-голямата част от хората смятат, че в детските си години човек трябва да се радва на живота, като се отдава на игри и забавления, че младостта му е дадена, за да се наслаждава на общуването с млади момичета, и чак когато остарее, на самия праг на смъртта, той може да се обърне към процеса на преданото служене или към практиката на мистичната йога. Но преданите, чиито намерения са сериозни и искрени, не мислят така. Великият мъдрец Нрада дава на Дхрува Махрджа всички тези наставления само за да го изпита. В действителност призивът на писанията е ясен и категоричен: човек трябва да се посвети на преданото служене независимо в кой етап от своя живот се намира. Ала духовният учител е длъжен да подложи ученика си на проверка, за да прецени колко дълбоко и искрено е желанието му за предано служене. Едва след това той може да му даде духовно посвещение.