ГЛАВА ОСМА

ТЕКСТ 1: Великият мъдрец Маитрея каза: Някои от синовете на Брахм – четиримата велики мъдреци Кумри, оглавявани от Санака, както и Нрада, бху, Хаса, Аруи и Яти – не се задомиха, а станаха ӯрдхва-рети, или наихика-брахмачрӣ, тоест приеха обет за пълно полово въздържание.

ТЕКСТ 2: Друг син на Брахм беше Безбожието, чиято съпруга стана Лъжата. От техния съюз се родиха двама демони, наречени Дамбха (Заблуда) и М (Измама), които бездетният демон Нирти осинови.

ТЕКСТ 3: Маитрея рече на Видура: О, велика душа, от Дамбха и М се родиха Алчността и Никти (Коварството). Те на свой ред се сдобиха с две деца – Кродха (Гнева) и Хис (Злобата), които пък създадоха Кали и сестра му Дурукти (Злата Реч).

ТЕКСТ 4: О, най-велики сред всички добри хора, от съюза на Кали със Злата Реч се родиха деца, наречени Мтю (Смърт) и Бхӣти (Страх), а Смъртта и Страхът заченаха тан (Непоносимата Болка) и Нирая (Ада).

ТЕКСТ 5: Скъпи Видура, накратко ти разказах кои са причините за унищожението. Всеки, който чуе този разказ три пъти, ще стане благочестив и душата му ще се пречисти от всички замърсявания, възникнали от греховните му дела.

ТЕКСТ 6: Маитрея продължи: О, най-първи от династията Куру, сега ще ти разкажа за потомците на Свямбхува Ману, който бе роден от част от пълна експанзия на Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 7: Свямбхува Ману и съпругата му Шатарӯп имаха двама сина, които се наричаха Уттнапда и Прияврата. Тъй като бяха потомци на пълна експанзия на Върховната Божествена Личност Всудева, те управляваха вселената безупречно и закриляха всичките ѝ обитатели.

ТЕКСТ 8: Цар Уттнапда имаше две съпруги – Сунӣти и Суручи. От тях двете той обичаше повече Суручи, а Сунӣти, майката на Дхрува, не му бе особено скъпа.

ТЕКСТ 9: Веднъж цар Уттнапда бе взел в скута си Уттама, сина на Суручи, и го галеше. Като видя това, Дхрува Махрджа също се опита да се покатери на бащините си колене, но царят го посрещна с хладно равнодушие.

ТЕКСТ 10: Като видя, че невръстният Дхрува се опитва да се покатери на бащините си колене, Суручи, мащехата му, се изпълни със злоба и заговори високо, за да я чуе и царят.

ТЕКСТ 11: Царица Суручи каза на Дхрува Махрджа: Скъпо дете, ти не заслужаваш да седиш на трона или в скута на царя. Разбира се, ти също си царски син, но тъй като не си роден от моята утроба, не можеш да седиш на коленете на царя.

ТЕКСТ 12: О, дете, ти не разбираш, че не си родено от мен, а от утробата на друга жена и затова опитът ти е обречен на неуспех. Желанието, което изпитваш, никога не може да се изпълни.

ТЕКСТ 13: Ако искаш да заемеш царския трон, ще трябва да се подложиш на тежки отречения. Най-напред ще трябва да удовлетвориш Върховната Божествена Личност, Нряа, а после, когато чрез това обожание спечелиш милостта на Нряа, ще трябва да се родиш още веднъж, но този път от моята утроба.

ТЕКСТ 14: Мъдрецът Маитрея продължи: Наранен в самото сърце от жестоките думи на мащехата си, Дхрува Махрджа задиша тежко от гняв като змия, ударена с пръчка. Но когато видя, че баща му седи безмълвен и не възразява, той начаса напусна двореца и се втурна към майка си.

ТЕКСТ 15: Облян в горчиви сълзи, с устни, треперещи от обида, Дхрува Махрджа се хвърли в обятията на майка си. Царица Сунӣти веднага взе сина си на ръце, а придворните, които бяха чули злобните слова на Суручи, разказаха какво се бе случило. Когато Сунӣти чу за станалото, сърцето ѝ се изпълни с мъка.

ТЕКСТ 16: Въпреки че бе кротка и търпелива, Сунӣти не намери сили да понесе и това. В нея като че забушува горски пожар и от мъка тя заприлича на листо, опърлено от пламък. Тя горко плачеше и щом си спомнеше думите на другата съпруга на царя, ясното ѝ лотосово лице се обливаше в сълзи. Накрая тя изрече следните думи.

ТЕКСТ 17: Тя дишаше тежко, но не знаеше какво да стори, за да облекчи мъката на детето си. И като не виждаше ни лъч надежда, рече на своето момче: Скъпи сине, не желай нищо лошо на другите. Който причинява страдание другиму, сам ще трябва да страда.

ТЕКСТ 18: Сунӣти продължи: Мило момче, всичко, което Суручи ти е казала, е истина, защото царят, твоят баща, не ме счита не само за съпруга, но дори за слугиня. Той се срамува да ме приеме. Истина е, че си се родил от утробата на злочеста жена и с нейното майчино мляко си откърмен.

ТЕКСТ 19: Въпреки че думите на твоята мащеха ти причиниха толкова болка, те са верни, момчето ми. Затова ако искаш да седиш на царския трон като брат си Уттама, трябва да се освободиш от завистта, която те е обзела, и веднага да последваш съвета на мащехата си. Без да отлагаш нито миг, започни да обожаваш лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 20: Сунӣти продължи: Богът, Върховната Личност, е така неотразимо велик, че просто като обожаваше неговите лотосови нозе, Брахм, твоят прадядо, придоби нужните качества, за да сътвори тази вселена. Въпреки че е нероден и е главният сред всички живи създания, той заема този висок пост само по милостта на Божествената Личност, на Върховния, когото обожават дори великите йогӣ, умеещи да контролират ума си и да управляват жизнения си въздух (пра).

ТЕКСТ 21: Сунӣти рече на своя син: С непоклатима вяра и преданост дядо ти Свямбхува Ману обожаваше Върховната Божествена Личност, като извършваше велики жертвоприношения и раздаваше милостиня. Така той удовлетвори Бога и постигна най-голяма материална сполука, както и освобождение – нещо, което не може да бъде постигнато чрез обожание на полубоговете.

ТЕКСТ 22: Скъпо момче, ти също трябва да потърсиш подслон при Върховната Божествена Личност, която е много великодушна към своите предани. Тези, които искат да се изтръгнат от кръговрата на раждането и на смъртта, приемат убежище в лотосовите нозе на Бога, като се посвещават на предано служене. Изпълнявай отредените ти задължения и като се пречистиш, приеми Върховния Бог в сърцето си и му служи, без да се отклоняваш дори за миг.

ТЕКСТ 23: О, Дхрува, аз не знам никой друг, който може да облекчи мъката ти, освен лотосооката Върховна Божествена Личност. Много полубогове, дори и самият Брахм, се стремят да спечелят благоволението на богинята на щастието, която държи в ръката си лотосов цвят, но самата тя винаги е готова да служи на Върховния Бог.

ТЕКСТ 24: Великият мъдрец Маитрея продължи: Съветът, който Сунӣти даде на своя син Дхрува Махрджа, наистина щеше да му помогне да постигне желаната цел. Затова, след като добре обмисли всичко и съсредоточи разума си, той с твърда решимост напусна бащиния си дом.

ТЕКСТ 25: Великият мъдрец Нрада узна какво се бе случило и се изпълни с неизразимо удивление от постъпката на Дхрува Мхраджа. Той отиде при Дхрува и като докосна главата му с всемогъщата си ръка, която унищожава всички пороци, му заговори така.

ТЕКСТ 26: Колко удивителни са могъщите катрии! Те не търпят и най-малкото унижение на достойнството им! Помислете си само, това момче е още дете, ала дори то не можа да прости на мащехата си за обидните ѝ слова.

ТЕКСТ 27: Великият мъдрец Нрада каза на Дхрува: Мое мило момче, ти си още дете, а децата мислят само за игри и развлечения. Защо си толкова оскърбен от думите, уязвили достойнството ти?

ТЕКСТ 28: Скъпи Дхрува, дори ако смяташ, че е била засегната твоята чест, това не е причина да се чувстваш потиснат. Подобно неудовлетворение е изява на заблуждаващата енергия. Всяко същество е подвластно на миналите си дейности и затова среща най-различни наслаждения и страдания в своя живот.

ТЕКСТ 29: Пътят, който води към Върховната Божествена Личност, е наистина удивителен. Разумният човек трябва да поеме по него и да се чувства доволен от всичко, което става по върховната воля, независимо дали то е приятно, или не е.

ТЕКСТ 30: Сега, следвайки наставленията на майка си, ти си решил да поемеш по пътя на мистичната медитация, за да спечелиш благоволението на Бога, но аз мисля, че подобни отречения не са по силите на обикновените хора. Да бъде удовлетворена Върховната Божествена Личност, е изключително трудно!

ТЕКСТ 31: Нрада Муни продължи: Много йогӣ мистици се обръщат към този метод и го следват в продължение на безброй животи, ала въпреки че се подлагат на всякакви отречения, въпреки че непрекъснато пребивават в транс и остават недосегаеми за материалните замърсявания, те никога не успяват да извървят докрай пътя, по който човек осъзнава Върховния Бог.

ТЕКСТ 32: Ето защо не се захващай с този процес, мило момче, няма да успееш. По-добре се върни вкъщи. Когато пораснеш, по милостта на Бога ще имаш възможност да опиташ пътя на мистичната йога. Тогава ще можеш да постигнеш заветната цел.

ТЕКСТ 33: Човек трябва да се стреми да се чувства вътрешно удовлетворен сред всички обстоятелства, които му изпраща върховната воля – и в щастие, и в нещастие. Този, който развие такова търпение, много лесно преодолява мрака на невежеството.

ТЕКСТ 34: Всеки трябва да се ръководи от следните принципи: когато срещне по-достоен от себе си, трябва да е щастлив; когато види по-недостоен от себе си, трябва да се отнася към него със състрадание; а когато срещне равен на себе си, трябва да завърже с него приятелство. Човек, който следва тези принципи, не изпитва влиянието на трите вида страдания в материалния свят.

ТЕКСТ 35: Дхрува Махрджа отговори: О, Нрададжӣ, почитаеми господарю, наставленията ти за това, как човек да постигне вътрешен мир, със сигурност са много полезни за хората, чиито сърца, обладани от материални радости и тревоги, не знаят покой. Аз обаче тъна в дълбоко невежество и наставления като твоите не намират отзвук в сърцето ми.

ТЕКСТ 36: О, господарю, аз съм толкова дързък, че посмях да отхвърля съвета ти, ала вината не е моя. Причината е в това, че съм се родил в семейство на катрии. Жестоките думи на мащехата ми, царица Суручи, пронизаха моето сърце и то остава глухо за ценните ти съвети.

ТЕКСТ 37: О, учени брхмае, искам да завоювам позиция, по-възвишена от онази, която някой, в това число и всичките ми предци, някога е заемал в трите свята. Моля те, бъди милостив и ми посочи честен път, по който мога да постигна целта на моя живот.

ТЕКСТ 38: О, господарю, ти си достоен син на Брахм и свирейки на своята вӣ, обикаляш навсякъде, за да носиш добро на света. Ти си като слънцето, което следва пътя си из вселената за благото на всички живи създания.

ТЕКСТ 39: Мъдрецът Маитрея продължи: Когато чу думите на Дхрува Махрджа, великият мъдрец Нрада Муни изпита дълбоко състрадание към момчето и го дари с безпричинната си милост, като му даде следния мъдър съвет.

ТЕКСТ 40: Великият мъдрец Нрада каза на Дхрува Махрджа: Съветът на майка ти, царица Сунӣти, да поемеш по пътя на преданото служене за Върховната Божествена Личност е много уместен. Ти трябва изцяло да се посветиш на предано служене.

ТЕКСТ 41: Всеки, който желае да се наслаждава на плодовете от следването на четирите принципа – религия, икономическо развитие, сетивно наслаждение и, накрая, освобождение, – трябва да се посвети на предано служене на Върховната Божествена Личност, защото като обожава лотосовите нозе на Бога, ще постигне резултатите от следването на всички посочени принципи.

ТЕКСТ 42: Желая ти успех, мило момче! Иди на брега на Ямун, в святата гора, наречена Мадхувана, и там започни да се пречистваш. Като отиде на това място, човек се приближава до Бога, Върховната Личност, защото Той винаги е там.

ТЕКСТ 43: Нрада Муни продължи с наставленията си: Скъпо момче, три пъти на ден трябва да се къпеш във водите на река Ямун, известна още като Клиндӣ, защото тези води са благотворни, святи и чисти. След като се изкъпеш, трябва да практикуваш ага йога, като следваш всичките ѝ регулиращи принципи, а после да седнеш на подходящо място (сана) в неподвижна, устойчива поза.

ТЕКСТ 44: След като седнеш на това място, трябва да изпълняваш трите вида дихателни упражнения и така постепенно да овладееш жизнения си въздух, ума и сетивата си. Освободи се от всички материални замърсявания и с голямо търпение започни да медитираш върху Божествената Личност.

ТЕКСТ 45: (Тук се описва образът на Върховния.) Лицето на Бога е прекрасно, ведро и усмихнато всеки миг. Преданите, които го съзерцават, никога не виждат по него да е изписано недоволство; Богът винаги е готов да ги дари с благословиите си. Неговите очи, изящните му вежди, правилният му нос и високото му чело са извор на красота. Той е по-красив от всички полубогове, взети заедно.

ТЕКСТ 46: Нрада Муни продължи: Тялото на Бога е вечно младо. Всяка негова част е съвършено оформена, без никакви недостатъци. Очите и устните му руменеят като изгряващо слънце. Той винаги е готов да даде закрила на преданите души и всеки, който е благословен с щастието да го види, постига пълно удовлетворение. Богът е най-достойният господар на отдадените, защото милостта му е необятна като океана.

ТЕКСТ 47: Богът носи на гърдите си знака Шрӣватса, който е мястото, където почива богинята на щастието, а цветът на тялото му е наситено син. Богът е личност, Той е украсен с гирлянд от цветя и винаги е проявен в своята четириръка форма, чиито ръце държат (като се започне от долната лява ръка) раковина, диск, боздуган и лотосов цвят.

ТЕКСТ 48: Цялото тяло на Всудева, Върховната Божествена Личност, е украсено със скъпоценности. Той има корона, обсипана с безценни камъни, обкичен е с огърлици и гривни, на шията си носи скъпоценния камък Каустубха, а одеждите му са от жълта коприна.

ТЕКСТ 49: Талията на Бога е опасана с малки златни звънчета, а лотосовите му нозе са украсени със златни гривни. Всички черти на тялото му са неотразимо привлекателни и доставят на очите неизказана радост. Богът винаги е умиротворен, спокоен и безметежен и изпълва сърцата и взора с щастие.

ТЕКСТ 50: Истинските йогӣ медитират върху трансценденталната форма на Бога, който е застанал върху лотоса на сърцата им, а ноктите на лотосовите му нозе блестят с ослепителното сияние на скъпоценните камъни.

ТЕКСТ 51: Богът винаги се усмихва и гледа с безгранична любов към своя предан, който го съзерцава. Ето така преданият трябва да медитира върху Бога, Върховната Личност, който е източникът на всички благословии.

ТЕКСТ 52: Този, който медитира по такъв начин, съсредоточил ума си върху вечно благотворната форма на Бога, много скоро се освобождава напълно от материалните замърсявания и никога повече не прекъсва медитацията си върху Бога.

ТЕКСТ 53: О, царски сине, сега ще ти кажа мантрата, която трябва да повтаряш, докато следваш описания медитативен процес. Човек, който с голяма съсредоточеност я повтаря в продължение на седем нощи, придобива способност да вижда съвършените човешки създания, които летят в космоса.

ТЕКСТ 54: О намо бхагавате всудевя – това е дванайсетсричната мантра, с която се обожава Ка. Човек трябва да постави върху олтар форми на Бога от физически елементи и заедно с повтарянето на мантрата да им предлага цветя, плодове и други храни, като стриктно следва всички правила и ограничения, установени от авторитетите. Едновременно с това обаче той трябва да се съобразява с особеностите на конкретното място, време и обстоятелства, при които извършва обожанието, както и с преимуществата и неудобствата, произтичащи от тях.

ТЕКСТ 55: Човек трябва да обожава Бога, като му предлага чиста вода, свежи цветни гирлянди, плодове, зеленчуци, горски цветя или млади треви, цветни пъпки и дори кора от дървета. Ако има възможност, той трябва да му предлага и листа от туласӣ, защото те са най-любими на Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 56: Изображението на Бога, което хората обожават, може да бъде изваяно от физически елементи, като земя, вода, дърво и метал. В гората можеш да направиш форма само от пръст и вода и да я обожаваш според споменатите правила. Преданият, който се владее до съвършенство, трябва да бъде много сдържан и умиротворен и да се чувства доволен, като яде само онова, което може да намери в гората.

ТЕКСТ 57: Скъпи Дхрува, трябва не само да обожаваш мӯртито и да повтаряш мантрата три пъти на ден, но и да медитираш върху трансценденталните деяния, които различните инкарнации на Върховния Бог извършват по неговата върховна воля чрез личните му енергии.

ТЕКСТ 58: Когато обожава Върховния Бог по описания начин, човек трябва да следва примера на преданите от миналото. Той може да обожава Божествената Личност и в сърцето си, като повтаря съответната мантра, защото Богът не се различава от мантрата.

ТЕКСТОВЕ 59 – 60: Всеки, който сериозно и искрено посвети на предано служене на Върховния Бог своя ум, своето дар-слово и тялото си и неотклонно изпълнява всички предписани дейности в този процес, получава от Бога онова, което желае. Ако той се стреми към светска набожност, към материално благополучие, към сетивно наслаждение или към освобождение от материалния свят, Богът го дарява с тези блага.

ТЕКСТ 61: Ако човек наистина иска да постигне освобождение, трябва неотклонно да следва трансценденталния процес на любовното служене, като му посвещава цялото си време и денонощно остава в състояние на най-висш екстаз. И, разбира се, решително трябва да прекрати всички дейности, които преследват сетивна наслада.

ТЕКСТ 62: Като изслуша съветите на великия мъдрец Нрада, царският син Дхрува Махрджа обиколи духовния си учител и смирено му се поклони. След това той се отправи към Мадхувана, която винаги е украсена със следите от лотосовите стъпки на Бог Ка и затова е особено благодатна.

ТЕКСТ 63: Когато Дхрува замина за гората Мадхувана да изпълнява предано служене, великият мъдрец Нрада реши да навести царя в двореца му. Щом той пристигна в палатите, царят го посрещна с поклон и го прие подобаващо. Тогава Нрада седна удобно и заговори.

ТЕКСТ 64: Великият мъдрец Нрада се обърна към царя със следните думи: О, царю, лицето ти изглежда посърнало, сякаш от дълго време мислиш за нещо. Какво се е случило? Нима се е появило препятствие по пътя на религиозността, материалното благополучие и сетивното наслаждение, по който вървиш?

ТЕКСТ 65: Царят отвърна: О, най-достоен сред брхмаите, аз съм толкова привързан към жена си и така съм пропаднал, че съм загубил всякаква милост. Отнесох се безсърдечно дори към собствения си син, който е едва петгодишен. Аз го прогоних заедно с майка му, въпреки че той е велика душа и велик предан на Бога.

ТЕКСТ 66: О, брхмае, лицето на сина ми е като лотосов цвят. Тревожа се, че той може да изпадне в беда. Той е беззащитен и сигурно е много гладен. Може вълци да го нападнат, докато спи нейде в гората.

ТЕКСТ 67: Уви, аз съм истински роб на жена си! Как можах да бъда така жесток! От любов момчето ми се опита да се качи на моите колене, а аз го отблъснах и даже не го погалих. Няма по-коравосърдечен човек от мене!

ТЕКСТ 68: Великият мъдрец Нрада отговори: Скъпи царю, не се тревожи за сина си. Той е добре защитен от Върховната Божествена Личност. Ти не познаваш могъществото му – славата на твоето момче вече обикаля целия свят.

ТЕКСТ 69: О, царю, твоят син е много могъщ и способен. Той ще извърши подвизи, които не са по силите дори на велики царе и мъдреци. Много скоро той ще завърши своето дело и ще се върне вкъщи. Трябва да знаеш, че заради него твоята слава също ще се разнесе по целия свят.

ТЕКСТ 70: Великият мъдрец Маитрея продължи разказа си: След съветите, които чу от Нрада Муни, цар Уттнапда изостави всичките си задължения около управлението на своето необятно царство, благословено с богатство като това на самата богиня на щастието, и напълно се предаде на размисли за сина си, за Дхрува.

ТЕКСТ 71: А в това време Дхрува Махрджа стигна до Мадхувана, изкъпа се в река Ямун и съсредоточил цялото си внимание, прекара нощта в пост. После, следвайки съвета на великия мъдрец Нрада, той започна да обожава Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 72: През първия месец Дхрува Махрджа ядеше само горски плодове веднъж на три дена, колкото да преживее, и продължаваше да обожава Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 73: През втория месец Дхрува Махрджа се хранеше веднъж на шест дена, като ядеше само суха трева и листа. И продължаваше обожанието си.

ТЕКСТ 74: През третия месец той пиеше само вода, веднъж на всеки девет дена. И оставаше в състояние на съвършен транс, обожавайки Върховната Божествена Личност, която е възславяна с отбрани стихове.

ТЕКСТ 75: През четвъртия месец Дхрува Махрджа овладя до съвършенство дихателните упражнения и започна да си поема въздух само веднъж на дванайсет дни. По този начин той постигна пълна устойчивост и продължи да обожава Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 76: На петия месец Махрджа Дхрува, царският син, владееше дишането си толкова съвършено, че неподвижен като колона, застана само на един крак и съсредоточи ума си изцяло върху Парабрахман.

ТЕКСТ 77: Той напълно овладя сетивата си и обектите им и по този начин успя да съсредоточи ума си върху формата на Върховната Божествена Личност, без да се отклонява към нищо друго.

ТЕКСТ 78: Когато Дхрува Махрджа плени по този начин Върховната Божествена Личност – средоточие на съвкупното материално творение и господар на всички живи създания, – трите свята затрепериха.

ТЕКСТ 79: Понеже царският син Дхрува Махрджа продължаваше да стои неподвижно на един крак, натискът на палеца на крака му накара Земята да се наклони наполовина, както с всяка своя стъпка слонът разлюлява лодката ту на една, ту на друга страна.

ТЕКСТ 80: Когато тежестта на Дхрува Махрджа практически се изравни с теглото на Бог Виу, на съвкупното съзнание, защото Дхрува бе съвършено концентриран върху формата на Бога и бе затворил всички отвори на тялото си, тогава диханието на вселената започна да се затруднява. Великите полубогове от всички планети почувстваха, че не им стига въздух, и потърсиха спасение при Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 81: Полубоговете казаха: О, Господи, Ти си убежището на всички движещи се и неподвижни живи създания. Ние чувстваме как живите същества се задушават, защото някаква сила спира дишането им. Никога досега не сме изпитвали такова нещо. Ти си последната надежда на отдалите се души и затова дойдохме при тебе. Молим те, спаси ни от тази опасност.

ТЕКСТ 82: Скъпи полубогове – отговори Върховната Божествена Личност, – не се страхувайте от това, което се случва. Причина за него са суровите отречения и непоколебимата решителност на сина на цар Уттнапда. Той така дълбоко е потънал в мисли за мене, че вселенското дихание спря. Спокойно се завърнете по своите обители. Аз ще спра нечуваните отречения на това момче и ще ви спася от бедата.