ТЕКСТ 35
дхрува увча
со 'я шамо бхагават
сукха-дукха-хаттманм
даршита кпа пус
дурдаршо 'смад-видхаис ту я
дхрува увча – Дхрува Махрджа каза; са – онова; аям – това; шама – равновесие на ума; бхагават – от твоя светлост; сукха-дукха – щастие и страдания; хата-тманм – този, който е подвластен; даршита – показан; кпа – от милост; пусм – на хората; дурдарша – трудно се възприема; асмат-видхаи – от личности като нас; ту – но; я – казаното от теб.
Дхрува Махрджа отговори: О, Нрададжӣ, почитаеми господарю, наставленията ти за това, как човек да постигне вътрешен мир, със сигурност са много полезни за хората, чиито сърца, обладани от материални радости и тревоги, не знаят покой. Аз обаче тъна в дълбоко невежество и наставления като твоите не намират отзвук в сърцето ми.
Хората се делят на различни категории. Една от тях е групата на акмӣте – ония, които нямат никакви материални желания. Човек винаги има желания, било то материални или духовни. Когато иска да задоволи собствените си сетива, той е изпълнен с материални желания. А духовни желания има този, който е готов да пожертва всичко, за да удовлетвори Върховната Божествена Личност. Дхрува не приел съвета на великия светец Нрада да се освободи от всички материални желания, защото смятал, че не му е по силите да направи подобно нещо. Ала в същото време трябва да отбележим, че дори човек, който има материални желания, може да обожава Върховната Божествена Личност. Това е най-важната поука, която ще извлечем, като слушаме за живота на Дхрува Махрджа. Дхрува откровено признал, че сърцето му е изпълнено с материални желания. Той се чувствал дълбоко засегнат от жестоките думи на мащехата си, докато духовно извисената личност не обръща внимание нито на укорите, нито на възхищението.
В Бхагавад-гӣт се казва, че този, който е постигнал духовно съвършенство, не се вълнува от двойственостите на материалния свят. Дхрува Махрджа чистосърдечно признал, че не се е издигнал над безпокойствата, които материалното щастие и нещастие причиняват. Дхрува разбирал, че наставленията на Нрада са много ценни, ала самият той не е в състояние да ги следва. В тази строфа се поставя въпросът, дали човек, който има материални желания, може да обожава Върховната Божествена Личност. Отговорът е еднозначен: всеки може да обожава Върховния. Дори ако е пълен с материални желания, човек пак трябва да приеме принципите на Ка съзнание и да обожава Върховния Бог, Ка, който е толкова милостив, че изпълнява желанията на всички. От разказа за живота на Дхрува ще разберем, че всеки, дори този, който е изпълнен с безброй материални желания, има правото да обожава Върховната Божествена Личност.