No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 23

твад-бхртарй уттаме нае
мга ту тан-ман
анвеантӣ вана мт
двгни с правекяти

тват – твоят; бхртари – брат; уттаме – Уттама; нае – убит; мгам – по време на лов; ту – тогава; тат-ман – покрусена; анвеантӣ – търсейки; ванам – в гората; мт – майката; два-агним – в горския пожар; с – тя; правекяти – ще влезе.

Богът продължи: След известно време брат ти Уттама ще отиде в гората на лов и увлечен от ловната страст, ще бъде убит. Втората ти майка, Суручи, ще обезумее от отчаяние при смъртта на сина си и ще отиде да го търси в гората, но ще бъде застигната от горски пожар.

Дхрува Махрджа отишъл в гората да търси Върховната Божествена Личност, защото горял от желание да отмъсти на мащехата си. Тя го оскърбила, а той не бил обикновено момче. Той бил велик ваиава. Оскърблението в лотосовите нозе на ваиавите е най-тежкото оскърбление на този свят. Заради това че обидила Дхрува Махрджа, Суручи щяла да обезумее от гибелта на собствения си син и да намери смъртта си в горски пожар. Богът казал всичко това на Дхрува, защото знаел, че той е изпълнен с желание да отмъсти на мащехата си. Тази история трябва да ни послужи за урок; никога не бива да оскърбяваме ваиавите. И не само ваиавите – не бива да оскърбяваме никого. Когато Суручи обидила Дхрува Махрджа, той бил още дете. Тя, разбира се, не знаела, че той е велик ваиава, и в такъв смисъл оскърблението, което извършила, било несъзнателно. Ако без да подозира, човек служи на ваиавите, той пак се сдобива с добрия резултат от постъпката си. По същия начин този, който, макар и несъзнателно, оскърби някой ваиава, е принуден да страда заради постъпката си. Ваиавите се ползват със специалното благоразположение на Върховната Божествена Личност. Когато доставяме удоволствие на тях, удовлетворяваме Върховния Бог, когато ги огорчаваме, огорчаваме Бога. В осемте строфи, с които се обръща към духовния си учител, Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура пише: яся прасдд бхагават-прасда – като удовлетворява духовния си учител, който е чист ваиава, човек удовлетворява Божествената Личност, но ако огорчава духовния си учител, не го чака нищо добро.

« Previous Next »