ТЕКСТ 24

Най-важни в тази строфа са наставленията на Бога за това, че трябва да го помним в края на живота си. Анте нряа-смти – духовните дейности, с които се занимаваме, може да се смятат за успешни, ако ни помагат да помним Нряа, Върховната Божествена Личност. Да помним Бога постоянно, е много трудно, защото има най-различни фактори, които ни отвличат. Ала самият Бог уверил Дхрува, че животът му ще бъде толкова чист, та той нито за миг няма да го забрави. Дхрува щял да се наслаждава на материалния свят цял живот, но не като се отдава на сетивни излишества, а като извършва велики жертвоприношения, и в мига на смъртта си щял да продължи да помни Върховния Бог. Във Ведите се казва, че този, който извършва жертвоприношения, трябва да раздава щедри подаяния на всички присъстващи – не само на брхмаите, но и на катриите, на вайшите и на шӯдрите. Богът обещава, че Дхрува Махрджа ще е в състояние да извършва такива дейности. В епохата на Кали най-великото жертвоприношение е сакӣртана-ягя. Движението за Ка съзнание, което ние създадохме, си поставя за цел да учи хората, а и самите нас, да се подчиняват на волята на Върховната Божествена Личност. Ето защо постоянно трябва да участваме в сакӣртана-ягя и да повтаряме мантрата Харе Ка. Така в мига на смъртта със сигурност ще можем да помним Ка и целият ни живот ще се увенчае с успех. В наши дни раздаването на прасд замества раздаването на пари. Никой няма толкова пари, че да ги раздава, но ако раздаваме ка-прасд колкото можем, това е по-ценно от раздаването на пари.